„Theories du symbole” и „Symbolisme et interpretation” от Цветан Тодоров

През 1977 и 1978 г. парижкото издателство „Сьой" пусна две от последните книги на Цветан Тодоров (последната - Речеви жанрове" - излезе също през 1978 г.), за мислени и осъществени като изследване в исторически план на семиотичните идеи от позицията на схващанията на автора за езиковия символизъм - територия, която той е определил за себе си, ако можем да се изразим така, след оттеглянето на структураЛистичната вълна. Трудно е да се определи жанрът на „Теории на символа“ и „Символизъм и тълкуване". Речта на Тодоров отново носи белезите на висока теоретичност, която срещаме в почти всички негови книги. Тясно се преплитат теоретичното изложение с дълбокия анализ на възгледите на разглежданите автори и експлецитно или като подтекст - едно постоянно търсене на собственото място сред различните схващания, една дълбока лична равносметка. Историческият материал е подбран, за да докаже вижданията на автора и да ги постави в традицията на схващанията на немските романтици, но заедно с това тази традиция е осмислена от вече извърве ния път на неореторика-структуралист. Във втората книга „Символизъм и тълку ване", базирайки се на дихотомията език реч, видена не в перспективата на Сосюр, а в тази на Бенвенист, Тодоров дава името езиков символизъм на „полето на действие на непрекия смисъл“, като се обръща към индийската традиция. В стария спор за съшността на непрекия смисъл, отричан от линг159 вистите и абсолютизиран от Ницше, Тодоров се старае да заеме с една позиция, да го отграничи и превърне в обект на изследване, зачитайки лингвистичната му природа. „Зна ченията, извикани в съзнанието по непряк път, са значения, каквито са и останалите: различават се само по начина на появяване, който е именно асоциирането на присъству ващото с отсъствуващото. Тодоров счита, че непознаването на специфичната природа на означаването (фр. синификасион), смесването му с асоциацията и налагането по този начин на езиковите категории и терминология на символичния процес скрива същността му от погледа, че да се говори непрекъснато за език" и означаване" може да става само ако тези термини са освободени от специфичното им съдържание - нещо, което обаче е научно недопустимо.