Марта Савова

Увод в архитекста" на Жерар Жьонет е теоретично съчинение за жанровете, за историята на възгледите за жанровете и за един особен момент в тази история, написано с полемическа жар и артистична инвенция. За какво става дума? Авторът нарича този момент ретроспективната заблуда" и тя се състои в сляпото приписване на Платон и на Аристотел на известната жанрова триада - лирика, епос, драма. Запознат отлично със своя предмет, Жьонет вижда, че съвременните поетически теории - предромантически, романтически и следромантически - и той ци тира ред имена - Уорън, Нортръп Фрай, Филип Льожьон, Робърт Сколз, Елен Сиксус, Цветан Тодоров, дори Бахтин- не забеляз ват отсъствието на лирическите жанрове в разсъжденията на Платон и Аристотел. Този неверен прочит на древните, съзнателен или несъзнателен, става причината да се създаде по думите на Жьонет един възел от неясноти, смесвания и замествания, който той се опитва да развърже на страниците на книгата си. За целта той се връща към изворите с традиционния въпрос: какво в същност се казали Платон и Аристотел? Преди всичко в своето членение на литературното поле те не включват лирическите форми, а съзнателно ги изключват, съзнателно ги подценяват поради два различ ин вида съображения. Първите се отнасят до съдържанието на произведенията (logos), което не трябва да показва недостатъците на хората и най-вече на боговете и героите, а вторите - до начина на изображение (lexis), който тряб ва да бъде разказ. Всичко това е добре познато на специалистите - това са мотивите на Пла тон за изгонване на поетите от републиката, формулирани в третата книга на „Републи ката именно - и това, което трябва да се подчертае, е великолепният анализ на Жьонет на казаното от класиците, подробното проследяване на промените в схващанията на единия и другия, отразено в конкретните термини. Основният принцип на членение у Плотон и все още у Аристотел е енонсиативният модус, т. е. начинът на изказване, говорното поведение. На едно място говори поетът, на друго неговата реч се редува с тази на персонажите, на трето - говорят само пер150 сонажите. Романтическото и следромантическото членение разглеждат лирическото, епи ческото и драматическото като жанрове в традиционния смисъл на думата, чието опре деление неизбежно съдържа тематичен еле мент. Според Жьонет тематичното определе ние на ретроспективната заблуда" е смесване на модуси и жанрове. Модусите са говорно или езиково поведение или отношение, което всеки говорещ или пишещ трябва съзнателно или несъзнателно да избере, те са речеви ре гистри, те са по-скоро лингвистични или прагматически категории, те са по-близо до онова, което редица автори (Гьоте например) наричат естествени форми. Жанровете, онова, което Диомед е наричал на латински species, са чисто художествени или естетически категории. Жьонет пояснява схващането си за две равнища на литературата - естетическо, или художествено, което я приобщава към другите изкуства, и езиково, което я свързва с други типове реч. Тази привилегия за естественост се пада по право само на модулното деление на древните - чисто повествование /смесено повествование/, драматическо подражание, твърди Жьонет, а редица автори-романтици я прехвърлят върху триадата лирика /епос драма, чиито съставки са за тях свръхжанрове или някакви идеални или природно дадени типове. За Жьонет няма свръхжанрове, които въпреки жанровата си определеност да са ли шени от историческа определеност. За него има модуси, например разказа, повествованието, и има жанрове, например романа. Връзката между тези два параметра на лите ратурното поле е връзка или отношение на двойно включване, т. е. на взаимно пресичане, дадена в „Поетиката" на Аристотел и илюстрирана от Жьонет в една таблица, чиято абсциса носи модалните категории драматическо или повествователно, а ординатата категорията на обекта, на който поетът подражава - висок и нисък обект на под ражание. Трагедията, епопеята, комедията и пародията, които изпълват четирите квадратчета, са характеризирани едновременно от двете категории.