Комедийна фантазност и груба реалност

До появата на първата комедия на Ст. Л. Костов „Мъжемразка" (1914) на сцената на Народния театър е било съвсем трудно да се повярва, че тихият, приятен и кротък етнограф, един от „българановците“, който е писал хуморис тични разкази и фейлетони („Царска сватба" - 1903) ще предизвика скандал, брожение и ще принуди А. Златаров и А. Балабанов да излязат с обширни рецензии в печата, които освен защита на автора имат за цел и да обяснят на широката публика каква е същността на комедийния жанр. B Не е въпросът в скрити качества или потискане на вулканичен темперамент. Костов е нито Вазов с неговата монументална дейност и аспирации за тон обществения живот, нито Страшимиров, който обича да разтърсва из основи всичко, до което се докосне. Костов остава директор на Етнографския музей до края на живота си - дейност народополезна, но твърде отдалечена от сил ните на деня". Истината е в това, че никой не е могъл да подозира, че тази първа пиеса е началото, прощьпулникът" на единствения ни „чист“ комедиограф. В традициите на нашата литература е с комедии големите автори да се занимават между другото - когато карикатурите на обществения живот и бит така завладеят въображението им, че не може да се устои на изкушението те да появят като нелепи маски на една мизерна и пошла следосвобожденска действи телност. ce B Скандальт, разбира се, не е в новото име, което се появява на афиша, но темата и особено в нейната разработка. Прословутото женско движение за рав ноправие, чиято мода, дошла от английските суфражетки, замайва главите на някои наши равноправки", е разгледано като прикритие на амбиции за обще ствена изява, за сполучлива женитба и т. н. Това е в същност класическа тема - още Аристофан и Молиер са осмели претенциите на някои представителки на „слабия пол" за пълновластие и дирижиране на обществения живот. Въпросът е обаче, че тази кал върху зид", както се изразява Подвързачов за „Мъже мразка", третирала според мнението на по-голямата част от критиката известни лица, които, щом се отворила завесата, всички познали". За да бъде близостта до прототипа съвсем пълна, режисьорът П. Ивановски така анализирал" главния образ - Андрофоба, че в изпълнителката Екатерина Златарева - по грим, маниери и т. н. открили Ана Карима. В такъв случай съвсем естествено е да разберем възмущението както на Подвързачов, така и на Л. Шишманова и Юлия Малинова, които освен с активна критическа дейност се занимават и с организацията „Български женски съюз.