VIII МЕЖДУНАРОДЕН СЛАВИСТИЧЕН КОНГРЕС 3-9 СЕПТЕМВРИ 1978, ЗАГРЕБ – ЛЮБЛЯНА

VIII международен славистичен конгрес се превърна в своеобразен преглед на постиженията на съвременната литературна методология и доказа все по-внушителния авторитет на славистиката сред световните литературоведски, езиковедски и исторически научни среди. Разнообразната тематика и значителният брой на участниците спомогнаха заседанията да преминат на високо професионално ниво, да се създаде градивен диалог между учени от цял свят, да се очертаят реалните завоевания на славистиката през годините, които изминаха от състоялия се през 1973 г. във Варшава Седми конгрес. В общата програма литературознанието бе представено внушително с около 280 до клада и съобщения, а немалко нови и интересни проблеми се появиха и при обсъжда нията. В духа на старите славистични традиции конгресът имаше един голям юбилей за обе динителен център. Учените-слависти допринесоха в дните, когато по цял свят се чествува 150-годишнината от рождението на Лев Н. Толстой, да се разширят и обогатят границите на толстоеведението, да се разгледа творчеството на великия руски творец в светлината на последните постижения на модерното литературознание. На пленарното заседание изнесе доклад М. П. Алексеев, председател на Съветския комитет на славистите, който очерта творческия облик на гения Толстой. Сложната диалектика в идейно-тематичното съдържание на делото на писателя бе изразена особено убедително и актуално чрез анализа на обществената дилема война- мир във възгле дите на твореца (К. Н. Ломунов, СССР - „Л. Н. Толстой - велик борец за мир") и чрез отражението на този възглед в литературната традиция (А. М. Адамович, СССР - „Лев Толстой и белоруската литература. Войната и човекът", Н. Е. Крутикова, Т. П. Заморий, И. Д. Бажанов, СССР - Лев Толстой и съвременният източнославянски роман" и др.). Имаше и „странни" опити за осъвреме няване наследството на великия хуманист. Според Р. Е. Макмастър, САЩ, значението на „Война и мир" е в рисуването на войната като 144 неизбежна, в оправдаването на робството. Все пак подобни реакционни трактовки бяха единични случаи. Сънародничката на Макмастър - М. Науман, като проследява влиянието на Толстой върху Хемингуей, изказа мнение, че общото между двамата е убежде нието, че животът е особено скъпоценен именно на бойното поле. Многократно и в другите изказвания бе подчертано вниманието на Толстой към моралните и художествените критерии. А. Семчук, Полша, говори за влиянието на Толстой върху полските писатели и отбе ляза, че такива творци като Сенкевич и Прус оценяват особено високохудожественото майсторство и поставят на втори план религиозно-морализаторските принципи в Толстое вата дейност. Насочването към етични аспекти в творчеството на Толстой, главно от страна на западни литературоведи, е в съ звучие с поредното усилие за синтез на литературни тълкувания с морални принципи и свидетелствува за отмиране на чисто фор малните търсения. Връзката между героя и природата е потърсена в екологичен план. Алчността и лекомислието на човека извращават не само неговия живот, но и равнове сието в природата (Н. Ли, САЩ - „Екологическа етика в творчеството на Л. Н. Толстой" и Л. Велева, България - Човекът и природата в творчеството на Й. Йовков и Лев Толстой").