Публикувана на
Free access
Summary
Едновременно с първите стихове на Христо Смирненски се появяват и неговите белетристични работи. И до края на живота и литературната си дейност той пише едновременно стихове и проза. И тук, както в поезията, личи едно ранно съзряване, и то преди още да е преминал на революционни позиции. Сред хилядите читатели приживе и изобщо в нашата литература се налага обаче преди всичко като поет. А и сам той в „Да бъде ден!" не поставя нито едно от прозаическите си произведения. И макар в последните години да са направени опре делени усилия за изтъкване по достойнство голямата идейно-художествена стойност на неговата проза (Петър Динеков, Минко Николов, Георги Цанев, Пантелей Зарев и др.), все още поради създадената инерция тя остава по-слабо известна и недостатъчно проучена и изследвана. А прозата на Смирненски, третираща както и в поезията му една и съща социално съдържателна и революционна тематика, се отличава с високохудожествени качества, неотстъпващи в много отношения на стиховете му. Разбира се, има, особено в началото, и художествено неубедителни работи, написани набързо за най-различни списания и вестници. Своеобразни и предимно хумористично-сатирични, прозаичните работи на Смирненски много трудно се поддават на жанрови определения и рамки. Наис тина преобладават фейлетоните, но има и немалко - при всичката условност на определенията - разкази, пътеписи, импресии, различни бележки, анекдоти, диалози... А самите фейлетони по строеж и тематика са също така разнообраз ни - политически, битови, фейлетони-монолози, фейлетони-приказки, фейлетони-писма, сценки... Но във всичките тези жанрови „хибриди" Смирненски осъществява естествено и художествено обосновано преминаване от събитието към лириката, от битовия детайл към алегорията, от памфлета към афоризма, от „хрониката“ към фарса и т. н. Проявява също така изключителна импровизаторска дарба, която трудно може да открием у друг български прозаик, и то на неговата възраст. Безвременната смърт лиши българската литература вероятно и от един бъдещ блестящ автор на комедии.


Белетристът Смирненски

  • ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Summary
    Едновременно с първите стихове на Христо Смирненски се появяват и неговите белетристични работи. И до края на живота и литературната си дейност той пише едновременно стихове и проза. И тук, както в поезията, личи едно ранно съзряване, и то преди още да е преминал на революционни позиции. Сред хилядите читатели приживе и изобщо в нашата литература се налага обаче преди всичко като поет. А и сам той в „Да бъде ден!" не поставя нито едно от прозаическите си произведения. И макар в последните години да са направени опре делени усилия за изтъкване по достойнство голямата идейно-художествена стойност на неговата проза (Петър Динеков, Минко Николов, Георги Цанев, Пантелей Зарев и др.), все още поради създадената инерция тя остава по-слабо известна и недостатъчно проучена и изследвана. А прозата на Смирненски, третираща както и в поезията му една и съща социално съдържателна и революционна тематика, се отличава с високохудожествени качества, неотстъпващи в много отношения на стиховете му. Разбира се, има, особено в началото, и художествено неубедителни работи, написани набързо за най-различни списания и вестници. Своеобразни и предимно хумористично-сатирични, прозаичните работи на Смирненски много трудно се поддават на жанрови определения и рамки. Наис тина преобладават фейлетоните, но има и немалко - при всичката условност на определенията - разкази, пътеписи, импресии, различни бележки, анекдоти, диалози... А самите фейлетони по строеж и тематика са също така разнообраз ни - политически, битови, фейлетони-монолози, фейлетони-приказки, фейлетони-писма, сценки... Но във всичките тези жанрови „хибриди" Смирненски осъществява естествено и художествено обосновано преминаване от събитието към лириката, от битовия детайл към алегорията, от памфлета към афоризма, от „хрониката“ към фарса и т. н. Проявява също така изключителна импровизаторска дарба, която трудно може да открием у друг български прозаик, и то на неговата възраст. Безвременната смърт лиши българската литература вероятно и от един бъдещ блестящ автор на комедии.