Надежди и упования

Какво е отношението на словаците към Руско-турската война от 1877-1878 г., как разбират нейния освободителен характер и какво политическо поведение държат спрямо българския народ в съдбоносния исторически момент на неговия живот, Десетилетия преди войната словашката интелигенция декларира своята преданост към Русия и освободителното дело на балканските славяни. В полемики и публицистични схватки с туркофилските австроунгарски правителствени ежедневници и списания с користната западна политика тя разкрива определени политически и идеологически възгледи - едностранчиви и идеалистически и в същото време обективно напредничави. Словашките народници се опитват да свържат и правото за свобода и живот на южните славяни с интересите на Европа и по-специално на Австро-Унгария, да дадат рационална мотивировка на своите емоционални симпатии. „Само създаването на жизнеспособни държави на Балкана - пише в. „Народне новини" - може да открие надежден път за нашата търговия към страните зад Дунав и Сава и, разбира се, на собствените национални интереси, които са в центъра на тия отношения, но за това по-късно. Любопитна е и политическата съпоставка на Австро-Унгария с Русия от края на 70-те години - на „монархията, изградена върху тресавището на неспокойни народи“ и „Русия, пробудена от своите синове, осъзнала дълга си към поробените си братя българи". Прелистваме словашките вестници и списания от годините на Освободителната война и разкриваме една удивително съдържателна хроника на руските военни операции в България. Вниманието ни привличат и многобройни бележки и кореспонденции за героизма и себеотри цанието на руските воини на българския фронт": статии и очерци за прославили се във войната руски пълководци. Да проследим в тоя тематично ограничен очерк отзвуците за участието на българите в Освободителната война, за отношението на словашките народни маси към освободителното дело на българския народ. Турските зверства и насилия в България по време на войната отново припомнят на словаците историческите страдания на българите и събуждат нови нестихващи протести. Словашките публицисти с с горчивина и възмущение разказват за „българските мъченици“, като по тоя начин мотивират морално-политически и руската военна намеса на Балканите. С такава тенденция са писани статиите за страданието на българския народ във в. „Народне новини" и сп. „Орол". Колкото по-големи били пораженията на турските войски, толкова по-свирепа жестокост проявявали те и затова така нетърпеливо, с такъв трепет и упование българският народ след столетни изпитания очаква своите освободители". Но словашкият печат неведнъж отбелязва, че „заедно с българите посрещат руските войски и ония турци, които живеели сред българите и наравно с тях понасяли гнета и общата неволя..." За въоръженото участие на българите в Освободителната война първоначално се публи куват информационни съобщения, придружени с кратки оценки на военните бюлетини. Но постепенно се появяват по-подробни материали за активното участие на българите във войната, 137 за руско-българската бойна дружба - и като отговор на клеветите на западния печат, че бъл гарският народ не бил способен сам да се бори за своята свобода". „Народне новини" публикува Манифеста към българския народ на Българския централен комитет (приемник на БРЦК), осведомяват за трескавата му дейност сред народа, със съзнание за неговата мобилизираща роля.