Доверие и отговорност

Както никога досега, младата художествено-творческа интелигенция еобект на внимание и грижи, които са не само признание на нейния творчески потенциал, не само далновидност и загриженост за утрешния ден на нашата култура и изкуство, но и израз на новата роля на художественото творчество в развитото социалистическо общество - ролята на първостепенен фактор в изграждането на новия човек. Все повече и повече връзката между изкуството и живота разкрива своята двупосочност, на изкуството се възлагат задачи, свързани със стратегическите цели на духовното строителство, то се превръща в деен фактор при изграждането на новия живот. Именно затова вниманието към младата художественотворческа интелигенция, вниманието и грижите за нейното израстване и пъл ноценно включване в духовния живот на нацията са не само трогващо доверие, но и повод още веднъж да усетим нашата отговорност - пред народа, пред партията, пред родината, пред здравите революционни традиции на българското изкуство и култура, пред бъдещето. Ярък пример за грижите на партията и правителството за израстването на здрава литературна смяна бе словото на др. Тодор Живков, произнесено на срещата на Секретариата на ЦК на БКП с участниците в Третата национална конференция на младите литературни творци. Има нещо символично, че преди девет години (март 1969) на среща с младите първият наш партиен и държавен ръ ководител произнесе знаменитата си реч за състоянието и задачите на литературната ни критика. Сега, пак на среща с младостта на нашата литература, др. Тодор Живков говори за задачите на нашето общество на настоящия етап, за ролята и отговорността на литературата ни като продължител на дълголетни демократични и революционни традиции. И ако в съвпаданието на тези два факта откриваме друг, по-висок смисъл - той е, че мащабните задачи пред нашата култура и изкуство са споделени с тези, на които предстои, в плодотворно сът рудничество с творците от всички други поколения, да ги осъществят в бъдещето. Това още веднъж подчертава огромното доверие в нашата художествена смяна - и нейната историческа отговорност. Именно това доверие и отговорност изтъкна др. Тодор Живков в думите си: „Ние виждаме в лицето на младата творческа интелигенция утрешния ден и утрешното лице на нашата култура, на нашата литература и изкуство и бихме искали този ден да бъде колкото се може по-светъл и плодоносен, това лице да бъде колкото се може по-прекрасно и благородно. Нашата грижа за младите е грижа за бъдещето на българската литература и изкуство. Ние съзнаваме огромната обществена, духовна, естетическа и друга ценност на идеите, знанията, качествата, които носи в себе си младото поколение, които то внася в нашия общ труд, борба и съзидание, в нашето единно движение напред по пътя на социализма и комунизма.