Условността на фантастичното

Наред със статичното определяне на фантастичното в „онтологичен“ план определяне, което остава при обекта, - характерността на фантастичното се разкрива и чрез подход, който взема пред вид и потенциалния определител на обекта, субекта, изважда го наяве и изтегля последствията на неговото участие. Тук фантастичното се разисква с оглед на сборното познавателно-психологичноаксиологично отношение към него. При такъв анализ фантастичното центрира в себе си атрибутивните начала на изкуството и на художественото възприемане: условност, вяра, игра. Понятието 1 условност се формира от разноречиви съдържателни предпоставки: от гледище на принципиалната неадекватност на художественото отражение спрямо действителността се дефинира общата, „природна" условност на изкуството; особените, частни пътища и средства на изграждането и функционирането на художествения образ намират покритие в конкретната" условност: третирането на отношението образ - действителност като отношение знак - обект дава координати на условността в семантичен план; а върху историческо-културна основа се диференцират романтическа условност, реалистическа условност, Модернистична условност. Така многозначният термин се отнася и към специ фичността на изкуството, и към същността или формата му, към илюзията за реалност, символичността, нереалистичността. За условност се приема и есте ственото несходство на формата на художествения образ с формата на изобразения обект, и формалистичното изопачаване на образа. Като условност се квалифицира и правилото на образното обобщение, и остарелият канон, щампа, шаблон. Условността се свежда до разграничението на изкуството от действителността, но се прилага и към особената „механика" на това разграничение, към системата неадекватни на природата на обекта изкуствени средства и прийоми за художествено моделиране. Счита се, че условността еантиподът на правдоподобието и достоверността, но се говори и за реалистична, жизнеподобна условност. Под условност се разбира и художествената привидност, и представянето й за действителност; и „маскирането" на нереалността като реалност, и тъкмо противоположното - отказът от илюзионност, подчертаната изобразителна антитеза на действителността. Условността се търси както в натуралистичното копие, така и в абстрактната фантазия. Присъжда се на цялото изкуство или, напротив, чрез нея се характеризират само определени негови видове и течения.