Измеренията на творческите взаимовръзки

Взаимопроникването на националните литератури обикновено поставя на чалото на един голям диалог между националните култури. Колкото са по-близки и родствени общоисторическите, политическите и естетическите предпоставки, които го пораждат, толкова по-задълбочен става той, по-дълго продължава. Диалогът между българската и украинската литература, започнал в далечното минало на славянските култури, забележимо се засилва или затихва в един или друг исторически период в зависимост от изискванията на времето и естетическите потребности на двата народа. Особена роля в този диалог винаги е играла поезията. В историческия живот на българи и украинци тя е била мощен кондензатор на политическите им стре межи и духовни въжделения. „Поезията - по думите на известния наш поет Д. Методиев - е най-яркият документ за мислите, чувствата, стремежите на един народ, за неговия духовен свят и за неговата душевност. " Когато се характеризира съвременният етап (1944-1977) от взаимоотноше нията на българската и украинската литература в областта на поезията, трябва да се има пред вид, че става дума за един многостранен процес с различни изме рения, който се наблюдава в общото течение на съвременните литератури. За повече от тридесет години свободно социалистическо развитие духовният живот на българина се ознаменува с богати възможности за задълбочено и всеобхватно запознаване с творческия гений на други народи, както и с повишен интерес на чуждестранния читател и зрител към забележителните образци на българското изкуство. Съприкосновението с феномена на една или друга национална култура е само едната страна на взаимното общуване, другата е вглъбеното осмисляне на чуждия художествен опит. Проблемът за проникването на украинската поезия в България на съвременния етап в някои свои аспекти е разглеждан в литературната ни наука. Отделни въпроси са засягани в статии с по-общ характер за взаимовръзките на българската и украинската литература или в изследване с по-конкретна насоченост. Д. Методиев. Предговор - В: Съветска поезия 173". С., 1974, с. 5. 2 Вж. С. Божков. Тържество на вековна дружба и литературно сътрудничество. - Изв. Инст. за лит. при БАН, 1955, кн. 3; П. Атанасов. Украинската съветска литература в Бълга рия. - Славяни, 1959, кн. 9; от същия автор. Украинската литература у нас. - Литературен фронт, бр. 45, 12 ноем. 1959; Л. Минкова. Украинската литература в България. - Народна младеж, бр. 271, 16 ноем. 1959; от същия автор. Украинската литература в България за 15 го 30 Но цялостно проучване на този богат на историко-литературно съдържание проблем все още отсъствува. Настоящата статия също не претендира за пълна изчерпателност. Тя е поскоро опит да се набележат предпоставките, които обуславят интереса на съвременния български читател към украинската поезия, да се разкрият някои основни моменти от проникването и в България след 9. IX. 1944 г. до наши дни, да се посочат главните особености на този динамичен, бързо изменящ се процес на взаимно общуване. Всичко това означава не само да се въведат културно-историческите факти, изразяващи дружеските връзки и братски чувства на българския към украинския народ, но и да се покаже вътрешната им същност и форми на изява в областта на поезията. Анализът на този процес на творческо взаимодействие предполага внимание както към съвременните, така и към класическите автори и творби на украинската лирика. При това доста важен е и друг въпрос на изследването - доколко украинската тема, образът на Украйна заживяват в художественото съзнание на българските творци.