Бележки за феноменологическата естетика на Роман Ингарден

Роман Ингарден (1893-1970) еедин от най-видните представители на феноменологическата естетика, която заема централно място в пъстрата картина на съвременната буржоазна естетика. Това течение, както отбелязва немският изследовател Норберт Кренцлин, е исторически представено в два варианта: контемплативен (формалистичен) и екзистенциалистко-програмен". И двата варианта не само не са загубили своето значение, но оказват все по-нарастващо влияние върху духовния живот на Запад. Докато първият от тях импулсира тър сенията в методологическата област на съвременната буржоазна естетика и изкуствознание, вторият - екзистенциалистко-програмният - се опитва да им придаде мирогледна целенасоченост и цялостност. „Преди всичко по това - пише Н. Кренцлин - се отличават те един от друг. "2 Научното творчество на полския ученик на Е. Хусерл принадлежи към първия вариант на феноменологическото направление в естетиката. То е провъзвестено от излязлата през 1908 г. работа на Валдемар Конрад „Естетически предмет. Феноменологическа студия". Това съчинение епървият документ за опитите да се опише и обоснове основният принцип на феноменологическата естетика - да се разглежда художественото произведение само по себе си и за себе си, да се анализира то не като означаващо, а като съществуващо. В. Конрад, а след това и М. Гайгер4 настойчиво защищават пригодността на феноменологическия метод към естетическите изследвания, екстраполират феноменологиче ското структурно описание в областта на естетиката, повдигат въпроса за специфическия способ на съществуване" на художественото произведение, въвеждат метода на съзерцание на същностите" (Wesensschau) и превръщат феноменологическата интуиция и очевидност в основни критерии на истинността на феноменологическата естетика. Р. Ингарден в своето първо и капитално съчинение по естетика (Das literarische Kunstwerk, 1931) ce опитва да изяви основополагащото значение на тези проблеми за естетиката, да синтезира постановките и решенията им.