Проблеми на многотомната литературна история

Не трябва да се смята, че проблем за жанрове може да съществува само в художествената литература и в изкуството изобщо. Жанрове съществуват и във всички области на литературознанието: литературната студия, монографичното изследване, литературното изворознание, литературната критика и т. н. За жанрове може да се говори и в областта на цялостните истории на литературата. Следователно, когато говорим за многотомна история на литературата, не става дума само за количествено увеличение на обема, но за особен тип литературна история. Иначе би означавало просто да вземем четирите тома на подготвените вече от Института за литература при Българската академия на науките „История на българската литература" (първите три тома са излезли от печат) и да ги разширим количествено, като удвоим или утроим обема на отделните глави и очерци. Бих желал да посоча главните типове литературни истории: 1. Основен тип - проследяване на цялостното развитие на една национална литература, като се обхващат всички епохи, периоди и литературни направления, всички значителни писатели и творби в хронологичен ред. Това е най-често сре щаният тип. Той може да има няколко разновидности: история на цялостното развитие; история на отделна епоха („История на новата българска литература на Б. Пенев; „Historia literatury niepodleglej Polski" от И. Хшановски, 1908; „Русская литература конца XIX в. Девяностье годы", М., 1968; „Омладина њена књижовност“ от И. Скерлич, 1906, и др.; История на отделни направле ния („Историја српске књижевности барокног доба (XVI и XVIII в.)" от Милорад Павич, Београд, 1970); илюстрована история на литературата („Litté rature française“, Librairie Larousse, T. I, 1948; т. II, 1949). Всички тези разновидни литературни истории могат да бъдат обширни или кратки, изчерпателни или прегледи на основните направления, няколкотомни или еднотомни, в по-голяма или по-малка степен научни или научно-популярни. 2. История на отделните литературни жанрове: поезия, роман, разказ, драма, изобщо, комедия, литературна критика, поема, балада и т. н. (например „История русского романа в двух томах“, т. І, 1962; т. II, 1964; „История русской критики", т. I-II, 1958, и др.). 3. Сравнителна история на литературата. Няма да се спирам на сложната проблематика на сравнителните литературни изследвания. Написването на сравнителна история на две или няколко литератури е извънредно трудно. Рядко се използува паралелното изложение на литературното развитие, като това развитие се 38 проследява по периоди или направления (например д-р О.Карасек. История на славянските литератури. Преведе В. Йорданов. София, 1919[?]; Fr.Wollman. Slovesnost slovanu. Praha, 1928); развитието се проследява по национални литератури последователно; литературите могат да бъдат групирани по племенно или народностно родство или просто може да се касае за сборни литературни истории („Обзор истории славянских литератур“ от А. Н. Пипин и В. Д. Спасович, 1879; „История индийских литератур", М., 1964; „История зарубежной литературы XVII в." от С. А. Артамонов и Р. М. Сомарин, 1958, и др.). Като примери на сравнително проучване на отделни епохи и направления можем да посочим три интересни книги: „Светът на славянски барок" на Ендре Ангиял, 1961 (полско издание, 1972); „Итальянское возрождение и славянские литературы XV-XVI веков“ от И. К. Голенищев-Кутузов, 1962 (италианско издание от 1973 г.) и „Увод в южнославянския реализъм“ на Б. Ничев, 1971. Особен интерес представя историята на съветската многонационална литература. Тук се касае за национални литератури, които се развиват паралелно и могат да се изучават сравнително, но също така и за специален тип литература - многонационална, но единна в своя исторически път. Построяването на история на съветската литература е многократно обсъждана в съветската наука. Най-сериозно постижение в методологическо отношение представя издадената неотдавна шесттомна история на съветската многонационална литература. Твърде интересни са историческите цялостни проучвания на литературното развитие паралелно развитието на другите изкуства (например „Социална история на изкуството и литературата" от Арнолд Наузер, 1958 (полско издание от 1974 г.). Този тип трудове се доближават до историята на културата.