Modernizm w literaturach slovianskich (sachodnich i poludniownich)

Сборникът „Модернизмът в славянските литератури“, посветен на VII между народен конгрес на славистите, проведен във Варшава през август 1973 г., е положителен резултат на трайните научни интереси на полските слависти-литературоведи от гр. Краков към източните и южните славянски литератури. Те внимателно проследяват различните пътища, по които модернизмът прониква, проучват и съпоставят сложните взаимоотношения на новото с традицията и онова, което свързва и разделя модернизма в славянските литератури. Публикациите представляват интерес и като сполучлив опит да се систематизират проблемите на модернизма в тези литератури. Сборникът се открива със статията на проф. М. Бобровницка „Проблеми на модернизма в славянските литератури", в която авторката излага основните положения, от които трябва да изхожда 154 бъдещият изследвач на модернизма в тези литератури. Статията е интересна преди всичко с теоретическите постановки и методологическите насоки за сравнително изучаване на модернизма. Като изходна точка на едно бъдещо изследване на славянския модернизъм проф. Бобровницка сочи най-напред синхронното и диахронното описване на фактите, свързани с епохата на модернизма. Това ще помогне на изследвача да вникне в сложността на епохата, на типовете явления и естетически системи и да отстрани несъществе ните факти. По-нататък трябва да се изследва историческата поетика на славянските литератури, което ще позволи от разработката на проблемите на националните литератури да се премине към изясняването на техните взаимни връзки и общи явления. След тези въпроси изследвачът трябва да насочи вниманието си към хронологията на славянския мо дернизъм. С конкретни примери авторката на статията посочва неговото начало в различните славянски литератури, като в българската например поставя кръга „Мисъл“. От хронологичните проблеми на славянския модернизъм изследванията ще се пренесат върху генезиса на напра вленията и литературно-историческите процеси. Друг съществен момент е изя сняването на взаимодействието и ориен тацията на славянските литератури към Западна Европа, на съотношенията между степента на теоретическата подготовка на творците и техните спонтанни търсе ния на нови пътища за поетическо изра зяване. Проф. Бобровницка сочи, че пред мет на научно изследване трябва да бъде още и поетиката, както и ролята на библейските мотиви в реквизита на поетитесимволисти, драматургията и литературната критика от същото направление. Въпреки наложеното мнение в науката, че водещо начало в модернизма е поезията, тя предлага да се приеме и състоянието на драмата като критерий за окончателно установяване на модернизма в славянските литератури от тази епоха. Водена от такъв критерий, проф. Бобровницка посвещава специално изследване на драматургиче ското творчество и на писмата за театъра на чешкия драматург Ярослав Хилберт. По-нататък статиите разглеждат проблеми, специфични за една или за няколко национални литератури. Така например Яцек Балух пише за критическия език на Шалда, стремейки се да посочи типично чешкото разбиране за модернизма. Ста тиите на Халина Михалска, Мария Домбровска-Партика, Александър Станкович, Даниела Здибицка, Йоланта Гроо-Козак и Здислав Дараш разглеждат творчеството на отделни славянски представители на модернизма в съответните национални литератури.