Summary
Надали някой може да изчисли колко мастило е изписано, за да се изяснят причините на една страст (може би порок) - страстта на публиката да чете гледа криминални истории. Затрудненията идват от две посоки - всеобщ ността на интереса и неговото постоянство. Детективски романи се четат от всички: от юноши и възрастни, от тези, които едва сричат буквите, и от домакини, но също от професори, политици, технократи. ... Те са един естествен еле мент на свободното време, на отдиха. Развличат, носят умерено, стимулиращо нервите напрежение, разтоварват от умората, от ежедневните грижи. Детективският жанр, както и интересът към него, е надживял далеч своето собствено време - края на XIX и началото на ХХ в. Основоположник на жанра е Едгар Алън По „Двойното убийство на улица Морг" - 1842 г., „Тайната на Мари Роже" - 1842 г. и „Откраднатото писмо" - 1844 г. Конан Дойл написа „Етюд в червено" през 1887 г. Двадесет години по-рано се появиха книгите на французина Емил Габорио. След това станаха известни имената на Честертън, Агата Кристи, Едгар Уолес, Жорж Сименон, както и на по-малко популярните у нас Дороти Сеърз, Елери Куин, Ърл Стенли Гарднър, Джон Диксън Кар, Рекс Стаут... Толкова много промени станаха в света, в това число и в света на изкуството, а старите детективски истории, ако пренебрегнем някои несъществени укра шения и усложнения на стила, продължават да се разказват по добре познатия ни стар начин. Старите книжки продължават да се появяват във все по-нови и нови издания, във все по-големи и големи тиражи. Тяхното основно действуващо лице, гениалният детектив любител си е спечелил популярност, която почти го извежда вън от сферите на измислицата (въображението). Малко е да се каже, че имената на Шерлок Холмс или Поаро са станали нарицателни. Към гениалния детектив (независимо от името) се отнасят като към реална личност, съществувала или продължаваща да съще ствува, вън от принудите на ежедневието, неподчинена на простите биологични закони. Куриозите и недоразуменията около двусмислеността на неговия статут (измислен - реален) се трупат. Известно е, че в холандското градче Делфсейл тържествено беше открита статуя на Мегре. Знае се също, че от самото начало популярността на Шерлок Холмс енадминала тази на неговия създател и Конан Дойл е трябвало да отговаря на многобройни писма и молби, адресирани до неговия герой. Но още по-странни са фактите, които изнесе наскоро американското списание „Сетърди ревю" - тези писма продължават да пристигат и до днес на адреса, на който според разказите на Конан Дойл е живял прочутият детектив.
Социология на детективския роман
-
PUBLISHERПечатница на Издателството на Българската академия на наукитеPage range:57-76Page count20LanguageБългарскиCOUNT:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
KeywordsSummaryНадали някой може да изчисли колко мастило е изписано, за да се изяснят причините на една страст (може би порок) - страстта на публиката да чете гледа криминални истории. Затрудненията идват от две посоки - всеобщ ността на интереса и неговото постоянство. Детективски романи се четат от всички: от юноши и възрастни, от тези, които едва сричат буквите, и от домакини, но също от професори, политици, технократи. ... Те са един естествен еле мент на свободното време, на отдиха. Развличат, носят умерено, стимулиращо нервите напрежение, разтоварват от умората, от ежедневните грижи. Детективският жанр, както и интересът към него, е надживял далеч своето собствено време - края на XIX и началото на ХХ в. Основоположник на жанра е Едгар Алън По „Двойното убийство на улица Морг" - 1842 г., „Тайната на Мари Роже" - 1842 г. и „Откраднатото писмо" - 1844 г. Конан Дойл написа „Етюд в червено" през 1887 г. Двадесет години по-рано се появиха книгите на французина Емил Габорио. След това станаха известни имената на Честертън, Агата Кристи, Едгар Уолес, Жорж Сименон, както и на по-малко популярните у нас Дороти Сеърз, Елери Куин, Ърл Стенли Гарднър, Джон Диксън Кар, Рекс Стаут... Толкова много промени станаха в света, в това число и в света на изкуството, а старите детективски истории, ако пренебрегнем някои несъществени укра шения и усложнения на стила, продължават да се разказват по добре познатия ни стар начин. Старите книжки продължават да се появяват във все по-нови и нови издания, във все по-големи и големи тиражи. Тяхното основно действуващо лице, гениалният детектив любител си е спечелил популярност, която почти го извежда вън от сферите на измислицата (въображението). Малко е да се каже, че имената на Шерлок Холмс или Поаро са станали нарицателни. Към гениалния детектив (независимо от името) се отнасят като към реална личност, съществувала или продължаваща да съще ствува, вън от принудите на ежедневието, неподчинена на простите биологични закони. Куриозите и недоразуменията около двусмислеността на неговия статут (измислен - реален) се трупат. Известно е, че в холандското градче Делфсейл тържествено беше открита статуя на Мегре. Знае се също, че от самото начало популярността на Шерлок Холмс енадминала тази на неговия създател и Конан Дойл е трябвало да отговаря на многобройни писма и молби, адресирани до неговия герой. Но още по-странни са фактите, които изнесе наскоро американското списание „Сетърди ревю" - тези писма продължават да пристигат и до днес на адреса, на който според разказите на Конан Дойл е живял прочутият детектив.