Summary
Предлаганият спомен на Фран Гундрум енеизвестен; в досегашните издания на спомени за Иван Вазов не ще го открием. За този спомен непряко става дума в една бележка на сп. Българска сбирка". В рубриката „Разни вести“, а отделно и в статии списанието редовно информира за преводите на Вазови произведения в чужбина. В кн. VI (11—12), год. VI, 15. VI.. 1899 г. на с. 599 под наслов „Вазов в славянската книжнина" се отбелязва рецензията на разказа „Кардашев на лов" в хърватското списание, Виенац“. Там се споменава: „Хърватската литература се езапознала вече с великия философ и реалист български, с неговия преведен роман „Под игото“ и някои драски, както и с биографията му, напечатани в тазгодишния (от 1899 г. - б. м., Ив. Тр.) „Вйенац“. Именно в продължението на тази биография, в бр. 9 на списанието (год. ХХХI, 1899, с. 139-140), е споменът на Фран Гундрум за срещата му с Иван Вазов в Карлови вари. И тъй като това ежив и интересен разказ за народния поет от чужденец - негов преводач, попу ляризатор и критик, оправдано е да го направим достояние и на българския читател. Д-р Фран С. Гундрум-Ориовчанин евиден хърватски лекар, роден на 9. Х. 1856 г. в Ориовац, починал на 24. VII. 1919 г. в Крижевци, Хърватско. Завършил медицина във Виена, от 1889 до 1894 г. той работи като лекар в различни градове на България. Това пребиваване в родината ни го сторва завинаги приятел на българския народ, на неговата култура и литература. И когато се завръща в Хърватско - след 1894 г., - заедно със заниманията си за попу ляризиране на медицинските знания сред народа, за активно участие в борбата срещу алкохолизма и венерическите болести, Фран Гундрум следи развитието на българската литература инай-често в списание „Виенац" помества свои отзиви за произведения преди всичко на Иван Вазов, а и на други наши писатели от 90-те години. На Гундрум принадлежи първият превод на „Под игото" на хърватски език, издаден през 1898 г., до края на 20-те години единствен в съседната ни братска страна. С всеотдайността на радетел за славянско единение и като популяризатор на българската литература Фран Гундрум е от малцината искрени приятели на българската литература в Хърватско. Специално за приноса му в развитието на българо-югославските културни връзки може да се направи обширно изследване, в което без съмнение първото място ще принадлежи на пре водите и отзивите на Гундрум за творчеството на народния поет. Споменът на Фран Гундрум за Иван Вазов предлага любопитни подробности из Вазовата биография. Преди всичко чрез него установяваме кога писателят пристига в Карлови вари - 11. VIII. 1898 г., а срещите между двамата приятели стават на 12,13 и 14 август с. г. От разказа на Гундрум научаваме, че една случайност - изпускането на влака във Виена - епредвардила Вазов от жп. катастрофа. Предимство на спомена е сполучливият, изразителен и пластично предаден портрет на Иван Вазов, какъвто рядко тъй пълно, с толкова подробности срещаме у други познайници на писателя. В този случай е за подчертаване наблюдателността на Гундрум, умението му да пор третува и не скривайки възхищението си, да постигне точна характеристика. При превода сме се старали да останем верни на стила на Гундрум - чести повторения, дълги синтактични периоди, известна сантименталност; по оригинал, както са, предаваме нем ските названия на селища и местности.
Спомен на Фран Гундруш за Иван Вазов
-
PUBLISHERПечатница на Издателството на Българската академия на наукитеPage range:138-141Page count4LanguageБългарскиCOUNT:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
KeywordsSummaryПредлаганият спомен на Фран Гундрум енеизвестен; в досегашните издания на спомени за Иван Вазов не ще го открием. За този спомен непряко става дума в една бележка на сп. Българска сбирка". В рубриката „Разни вести“, а отделно и в статии списанието редовно информира за преводите на Вазови произведения в чужбина. В кн. VI (11—12), год. VI, 15. VI.. 1899 г. на с. 599 под наслов „Вазов в славянската книжнина" се отбелязва рецензията на разказа „Кардашев на лов" в хърватското списание, Виенац“. Там се споменава: „Хърватската литература се езапознала вече с великия философ и реалист български, с неговия преведен роман „Под игото“ и някои драски, както и с биографията му, напечатани в тазгодишния (от 1899 г. - б. м., Ив. Тр.) „Вйенац“. Именно в продължението на тази биография, в бр. 9 на списанието (год. ХХХI, 1899, с. 139-140), е споменът на Фран Гундрум за срещата му с Иван Вазов в Карлови вари. И тъй като това ежив и интересен разказ за народния поет от чужденец - негов преводач, попу ляризатор и критик, оправдано е да го направим достояние и на българския читател. Д-р Фран С. Гундрум-Ориовчанин евиден хърватски лекар, роден на 9. Х. 1856 г. в Ориовац, починал на 24. VII. 1919 г. в Крижевци, Хърватско. Завършил медицина във Виена, от 1889 до 1894 г. той работи като лекар в различни градове на България. Това пребиваване в родината ни го сторва завинаги приятел на българския народ, на неговата култура и литература. И когато се завръща в Хърватско - след 1894 г., - заедно със заниманията си за попу ляризиране на медицинските знания сред народа, за активно участие в борбата срещу алкохолизма и венерическите болести, Фран Гундрум следи развитието на българската литература инай-често в списание „Виенац" помества свои отзиви за произведения преди всичко на Иван Вазов, а и на други наши писатели от 90-те години. На Гундрум принадлежи първият превод на „Под игото" на хърватски език, издаден през 1898 г., до края на 20-те години единствен в съседната ни братска страна. С всеотдайността на радетел за славянско единение и като популяризатор на българската литература Фран Гундрум е от малцината искрени приятели на българската литература в Хърватско. Специално за приноса му в развитието на българо-югославските културни връзки може да се направи обширно изследване, в което без съмнение първото място ще принадлежи на пре водите и отзивите на Гундрум за творчеството на народния поет. Споменът на Фран Гундрум за Иван Вазов предлага любопитни подробности из Вазовата биография. Преди всичко чрез него установяваме кога писателят пристига в Карлови вари - 11. VIII. 1898 г., а срещите между двамата приятели стават на 12,13 и 14 август с. г. От разказа на Гундрум научаваме, че една случайност - изпускането на влака във Виена - епредвардила Вазов от жп. катастрофа. Предимство на спомена е сполучливият, изразителен и пластично предаден портрет на Иван Вазов, какъвто рядко тъй пълно, с толкова подробности срещаме у други познайници на писателя. В този случай е за подчертаване наблюдателността на Гундрум, умението му да пор третува и не скривайки възхищението си, да постигне точна характеристика. При превода сме се старали да останем верни на стила на Гундрум - чести повторения, дълги синтактични периоди, известна сантименталност; по оригинал, както са, предаваме нем ските названия на селища и местности.