Дни черни и бели

България биографията на поета е принадлежност към поезията му. Съвременните чужди теории в литературознанието, които отричат всякакви приноси на психо-биографичния метод, а заедно с него отхвърлят връзката между живот и дело на даден автор, може би имат частични основания на своя почва. У нас обаче и смъртта на поета, и жизненият му път са органична част от творчеството му. Не само поради вековното робство и борбите за освобожде ние, в които челно място са заемали поетите. В ограничените рамки на малката страна, на строгите нрави, на тесните възможности за осъществяване поетът имал сравнително по-голяма свобода. На поета-щурец почти всичко е било позволено. За разлика от обикновеното съществование той е бил по-привилегирован, или по-точно сам си е извоювал правото да рискува в живота си, да си e счупи главата, да експериментира в личния си път, да нарушава стереотипа. Оттук и огромният интерес към фактите на живота му, понякога дори надвишаващ интереса към творчеството му. Съдбата на Яворов все още интригува читатели и изследователи наравно и даже повече от поезията му. В битието на поета мнозина търсят преодоляване на собствената си ограниченост. Без да се поддаваме на този обясним интерес, ние все пак сме принудени да проучваме живота на поета наред с творчеството му, да проследяваме видимите и невидими връзки между човека и текста. Модното в чужбина гледище: „Текстът е човекът“, изглежда, не е валидно за българските творци. „Човекът и текстът" важи при нас, дори в някои случаи „Човекът преди текста". При Багряна има нещо още по-интересно. Тя е жена, надмогнала вековни предразсъдъци, разчупила „кальпа“ за образ на жена, отлят и втвърдял от много отдавна. В нейната поезия и в нейния живот българинът е откривал преодоляване на еснафската си черупка, освобождаване от собствените си комплекси. Странното и своеобразното при Багряна е, че не толкова биографията й определя поезията, колкото поезията и определя биографията. Стиховете и, още неродени, диктуват несъзнателно нейното житейско поведение - тласкат я към промени, пътешествия, риск. Нейното неспокойствие извира от зародишите на стиховете и вътре в нея, напиращи да избият в звуков и словесен облик. Те не могат да се укротят, те я тласкат към нови и нови изживявания. Багряна не е от онзи тип творци, които търсят уединение, тишина, монашеско спокойствие, за да се утаят творбите им.