Кюстендилският дневник на Стоян Загорчинов

Знаейки интересите ми към всичко, което се отнася до Стоян Загорчинов - майстора на българския роман, - приятели ме свързаха с Елисавета Арнаудова, близка роднина на покойния писател. У нея се оказаха три малки бележника на Стоян Загорчинов, няколко частни писма и др. Тя ми ги предостави, за да се запозная с тях и евентуално да ги публикувам. Раз читането им показа, че това са ръкописи от различни периоди в живота на писателя, нямаши връзка помежду си. Най-интересен ми се видя единият от бележниците, който представлява дневник, воден в град Кюстендил между 10 септември 1916 г. и 28 март 1917 година. Бележникът представляваше обикновено тефтерче с мека, пъстросива подвързия с листа, разчертани на редове. Такива джобни тефтерчета бяха много разпространени в миналото у нас. Бележникът съдържа 18 изписани от двете страни листа, но очевидно е имал повече страници, които са били внимателно откъснати така, че да не се повреди изписаната част и дневникът да остане цял. Записите са правени с хубаво черно мастило. Характерният за Загорчи нов бисерно изнизан, силно закръглен и подчертано интелектуален почерк изпълва редовете истраниците плътно и педантично. Винаги пред всеки нов запис стои датата. Почти няма поправки и зачерквания. Само на едно място при датата „28. III" е добавено по-късно с лилаво мастило „1917 г." Това е последният запис в дневника и уточняването на годината е било необходимо, тъй като всичко друго се отнася към 1916 г., както впрочем е отбелязано върху първата страница. При разчитането на ръкописа не останаха неясни места с изключение на пет отделни думи, посочени в бележки под линия. Френските, гръцките, латинските, италианските ируските текстове, фрази и думи са преведени също в бележките. Какво представляват есента и зимата на 1916 г. в живота на Стоян Загорчинов? Това е втората година от намесата на България в Първата световна война. Завършил Военното училище, Загорчинов е мобилизиран като офицер и е преподавател в същото училище и преводач към главната квартира на армията, намираща се в Кюстендил. Тогава той е бил на 26 години. Тук той, изглежда, идва през август или началото на септември, откогато започва да води дневника. Самото тефтерче е купено през същата година в София, както е отбелязано на титулната страница. Войната по това време се води сравнително далеч и, общо взето, военните операции се развиват първоначално благоприятно за българската армия. Това прави атмосферата сравнително спокойна и младият офицер очевидно е твърде далеч от националната драма, която много скоро ще се превърне в трагична катастрофа. В Кюстендил, изглежда, той няма близки или познати. Единствената му среда е казармената, но в нея е още рано да се търсят каквито и да било отгласи на антивоенните настроения на народните маси. Попаднал така - в непознат град, на служба, абсолютно чужда на природата и интере сите му, без по-трайни човешки контакти, - Загорчинов плува в своите младежки мечти, размисли и спомени. Доколкото литературните реминисценции и милите спомени са главното в този му живот, той често се отдава на тях. Но в тази възраст той, без да бъде политически опре делен, е пропит от чистия и възвишен хуманизъм на голямата световна литература от Аристофан до Оскар Уайлд. Той не може дълбоко в себе си да не чувствува погнуса, отвращение и в известна степен отчаяние от човешката касапница, в която са хвърлени милиони хора. То121 гава, въздишайки по спомена за Женевското езеро, той естествено и тъжно ще възкликне: Cette guerre maudite!" (,Tази проклета война!").