Из моя бележник

„Случи се веднъж по време на евакуацията да се явя на нелегална среща — разказва мой приятел от младите години. -Срещата трябваше да стане късно вечерта в една усамотена къща, в горния край на селото, където пребивавах тогава. Бях предупреден да бъда точен и особено да се пазя от „опашки“. Затова се прибрах навреме, както правят порядъчните хора, и малко преди уречения час, когато хазаите си бяха вече легнали, незабелязано се измъкнах навън. Набиваше лек дъждец, селото беше смълчано и пусто. И аз за крачих нагоре по калните селски улици, като да бях сам на света. За беда, при последния завой, от китката млади акации, покрай които минаваше моят път, дочух някакъв говор. „Съгледвачи!" - мина ми през ума и спрях. Да върна - щях да породя съмнение, да продължа - можех да ги насоча към целта. Тъкмо мислех какво да правя, онези оттатък заговориха отново. И навярно защото бях напрегнал слух, този път в малко доверителния им шепот ясно дочух думите като флорентинска мадона“. Стори ми се неочаквано, бях попаднал в друг свят. Но в следната секунда, вече опомнил се, поех на горе покрай горичката, като да не беше станало нищо: пътят, не се съмнявах, беше чист." ce че И като помълча, приятелят ми додаде: „Нали разбираш, хората, все едно артисти или влюбени, които в онова време копнееха по красотата на флорентинските мадони, дори да не бяха от нашите, не можеха да бъдат наши врагове." И днес, след толкова десетилетия, българската литература не познава по-голямо поетическо извисяване от „Хаджи Димитър“. Така е и доколкото знам, никой не го оспорва. Ако обаче трябва да посоча в поетическото дело на Ботев образец на цялостна, завършена и органична творба, бих посочил по-скоро е излял „На прощаване“. Никъде другаде според мене геният на поета не се подчинена в такава монолитна словесна сплав, в която и последната дума да е сякаш от на едно безукорно вътрешно единство. Стихотворението е изваяно и монументалност, един блок: като го чете, човек еобладан от онова чувство на простота което ни внушават античните дорийски колони. ват Някои въображението дребни на неща, незабележими на пръв поглед, понякога подхран човека много повече от значителните с доказана трайна стойност. 42 Когато бях в Помпей например, макар и запален по старините, почти с хладнокръвно любопитство разгледах не само форума и обществените сгради, а дори и знаменитата Къща на мистериите, съхранила едно от съкровищата на древното изкуство. Напротив, направиха ми силно впечатление и ме изпъл ниха с душевна заинтересованост такива неща като предизборния позив „Избиратели, гласувайте за флавий, най-добрия гражданин на Помпей", надписа пред входа на една патрицианска къща - Има лошо куче" и дори нищо незначещите коловози, издълбани по уличната настилка. При вида на тези неща от всекидневието историческата дистанция неочаквано започна да изчезва и ми се стори, че мъртвият град се събуди от своя хилядолетен сън: гражданите плъзнаха наоколо в предизборна треска, предупредителният стопанин изпрати да ни предпазят от кучето, железните шини заскърцаха по разядените каменни блокове. И аз добих за древния свят такава жива представа, каквато не могат да ми дадат и най-точните исторически изследвания.