Публикувана на
Free access
Summary
Деловата творческа атмосфера на Втория конгрес на Съюза на българските писатели раздвижи съзнанието на художниците на словото. И те казаха авторитетната си дума: знаем своя писателски дълг и затова сме съпричастни в голямото дело на народа... И макар конгресното безпокойство да отшумя, остана да звучи призивът за все още недостатъчно изпълнения дълг пред партията, пред народа, призивът за очакваните големи платна на нашата съвременност. Въпреки значителните постижения, въпреки радващите тенденции в поезията, белетристиката, драматургията и литературната критика голямата отговорност на писателя пред съвременността беше в центъра на доклада на председателя на Съюза на българските писатели акад. Пантелей Зарев „Към нови върхове в претворяването на нашето социалистическо съвремие". Превръщайки в дело указанията на партията и лично на др. Тодор Живков, Вторият конгрес на писателите недвусмислено подчерта изключителното значение на априлската линия за значение на развитието на нашата литература. Конгресът изнесе на преден план съвременната тема, като даде оценка на постигнатото, посочи непостигнатото. Заостри вниманието към законната жажда за високо художествено равнище, за творческо майсторство при овладяването на съвременната тема. Изтъкнати бяха ролята и значението на творческата личност за многостранното интерпретиране на действителността. C Българските писатели с дълбоко убеждение изразиха предаността си към делото на социализма и комунизма, готовността си да творят, заангажирани големите идеи на съвременността, да пресъздават богатата динамична душевност, съзнателните и спонтанни пориви на съвременника. Всичко това не може да не даде своите положителни резултати. Сплотеността на творците на художественото слово, тяхната висока самовзискателност стават активен фактор за по-нататъшното разгръщане на нашата литература. Българските писатели демонстрираха убеждението си, че не само образното богатство и комунистическата идейност на произведенията им, но и личният им пример, предаността им към социалистическа България ще въздействуват за морално-политическото единство на народа, на когото посвещават таланта, труда, живота си. Нека им пожелаем нови дръзновени дела и нови пълнокръвни творби, които историята да утвърди като наша социалистическа класика.


* * * За съвременната социалистическа класика

  • ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Summary
    Деловата творческа атмосфера на Втория конгрес на Съюза на българските писатели раздвижи съзнанието на художниците на словото. И те казаха авторитетната си дума: знаем своя писателски дълг и затова сме съпричастни в голямото дело на народа... И макар конгресното безпокойство да отшумя, остана да звучи призивът за все още недостатъчно изпълнения дълг пред партията, пред народа, призивът за очакваните големи платна на нашата съвременност. Въпреки значителните постижения, въпреки радващите тенденции в поезията, белетристиката, драматургията и литературната критика голямата отговорност на писателя пред съвременността беше в центъра на доклада на председателя на Съюза на българските писатели акад. Пантелей Зарев „Към нови върхове в претворяването на нашето социалистическо съвремие". Превръщайки в дело указанията на партията и лично на др. Тодор Живков, Вторият конгрес на писателите недвусмислено подчерта изключителното значение на априлската линия за значение на развитието на нашата литература. Конгресът изнесе на преден план съвременната тема, като даде оценка на постигнатото, посочи непостигнатото. Заостри вниманието към законната жажда за високо художествено равнище, за творческо майсторство при овладяването на съвременната тема. Изтъкнати бяха ролята и значението на творческата личност за многостранното интерпретиране на действителността. C Българските писатели с дълбоко убеждение изразиха предаността си към делото на социализма и комунизма, готовността си да творят, заангажирани големите идеи на съвременността, да пресъздават богатата динамична душевност, съзнателните и спонтанни пориви на съвременника. Всичко това не може да не даде своите положителни резултати. Сплотеността на творците на художественото слово, тяхната висока самовзискателност стават активен фактор за по-нататъшното разгръщане на нашата литература. Българските писатели демонстрираха убеждението си, че не само образното богатство и комунистическата идейност на произведенията им, но и личният им пример, предаността им към социалистическа България ще въздействуват за морално-политическото единство на народа, на когото посвещават таланта, труда, живота си. Нека им пожелаем нови дръзновени дела и нови пълнокръвни творби, които историята да утвърди като наша социалистическа класика.