* * * Защитени дисертации

На 26 май 1972 г. се състоя публична защита на дисертацията на Иван Атанасов Сарандев на тема „Пенчо Славейков като литературен критик" за присъждане на научната степен кандидат на филологическите науки". На защитата присъствуваха членове на Научния съвет, писатели, научни съ трудници и специалисти, аспиранти и др. Рецензентите на труда проф. Стоян Ка ролев и ст. н. с. Милена Цанева оцениха труда на Иван Сарандев като сериозен научен принос в осветляването на философско-естети ческите и литературно-критическите възгледи на Пенчо Славейков. Изтъкнато беше, че без да се забравя връзката с цялостната личност и творчество на поета, дисертантът обособява неговата критична дейност като едно от най-интересните изяви на Славейковото творчество. Обединявайки различните прояви на литературно-критическата дей ност на поета, като статии и рецензии, био- графични очерци и есеистични портрети на български и чужди писатели, оригиналните характеристики от антологията-мистификация „На острова на блажените", автобиографич ни признания и дневникови записки, Сарандев еочертал неговите исторически обу словени и същевременно дълбоко лично изживени идеи за културното ни развитие. Изтъквайки на преден план заслугите на Сла- вейков в развоя на българската критика, Са рандев има ясното съзнание и за слабостите в неговата дейност на теоретик и критик. Разглеждайки естетическите възгледи и литературно-критическото творчество на Сла вейков в тяхната многоликост и противоречивост, Сарандев е успял да разкрие значи- телното, непреходното в тях. Изтъкнато беше, че приносните елементи в дисертацията тря бва да се търсят не в новите факти, а в новите акценти и осветления, изводи и оценки, в изграждането на един цялостен и по своему очертан образ на Славейков като критик и особено в опита да се намерят мястото на Сла вейков в историята на литературно-крити ческата ни мисъл и славейковските традиции в развитието като жанр. на българската критика В обсъждането на дисертацията взеха участие Ангел Тодоров, Светла Гюрова, акад. Петър Динеков, чл.-кор. проф. Георги Ца нев и чл.-кор. проф. Емил Георгиев. Ангел Тодоров счита, че като се е заел с осветляването на най-сложната и противоре чива част от творчеството на поета - неговата критическа дейност, Сарандев се е справил напълно успешно със задачата си. В изказването си Светла Гюрова изтъкна, че дисертацията на Ив. Сарандев прави впе чатление като опит за историко-философско осмисляне на естетиката на Славейков, разгледана на фона на нашата обществена дей ствителност и интерпретирана като етап в развитието на националната психология. Понататък Св. Гюрова подчерта, че проблемът Пенчо Славейков е поставен в цялата му слож ност, прави се връзка с литературната тра диция у нас, търсят се социалните и историческите фактори, предопределящи интереса на П. Славейков към немската философия и литература, естетиката му се осмисля като нов етап в националното мислене, търси се генезисът на противоречията му. Накрая Св. Гюрова препоръча на дисертанта при пре работването на труда му и евентуалното му прерастване в книга да включи по-богат фак тически материал, което би раздвижило изложението, би му придало повече исторически колорит, би създало възможност за по-многопланово разгръщане на авторовата концеп ция. Акад. Петър Динеков посочи, че едно от най-ценните качества на работата е, че Са рандев много задълбочено епроникнал в проблемите и оттук е осветлил фактите, докато досега обикновено литературната ни критика се е водила в своите оценки не толкова от под робното разглеждане на въпросите, колкото от тълкуване на фактите. Акад. П. Динеков счита, че взел тая част от творчеството на Славейков, която преди даваше основание на нашите литературни критици да го отри чат, Ив. Сарандев се е опитал да открие ключа към неговите сложни и противоречиви есте тически позиции, което вече е принос в на шата съвременна критическа мисъл. Проф. Георги Цанев се съгласи с оцен ката, дадена от двамата рецензенти на дисер тацията, като направи някои бележки. Според него Сарандев би трябвало да осветли по147 подробно въпроса за враждата между Сла вейков и Вазов на основата на различните естетически позиции, защищавани от тях. По-голямо внимание - смята Г. Цанев - би трябвало да се отдели на въпроса за влиянието на Ницше върху Славейков. В изказването си проф. Емил Георгие в се съгласи с мнението на рецензентите, както и с направените бележки, като изтъкна, че Сарандев е оформен литературовед и общата оценка на дисертацията не може да не бъде положителна. Накрая Сарандев защити някои от своите позиции, прие направените критически бе лежки, които ще вземе под внимание при офор мянето на дисертацията в отделна книга. Общото мнение на рецензентите и изка залите се, че Сарандев напълно заслужава научната степен „кандидат на филологиче ките науки", бе потвърдено чрез гласуването на научния съвет - всички членове единодуш но гласуваха да бъда присъдена на Иван Атанасов Сарандев научната степен „кандидат на филологическите науки".