Иван Вазов в Полша

Темата „Иван Вазов в Полша" не е нова. За пръв път я разработва в 1920 г. д-р Т. Ст. Грабовски, като помества в „Полско-български преглед" статията „Иван Вазов в полската литература". 1 По-подробно я разви д-р Куйо М. Куев в доста голямата статия „Вазови произве дения на полски език".2 През 1964 г. се появява статията „Рецепция на българската литература до Първата световна война" от Хенрика Чайка, където между другото авторката разглежда и Вазов. И най-после някои бележки за това дава Ханна Карпинска в статията си „Българската художествена проза в Полша". 4 Въпреки посочените изследвания върху отражението на творчеството на Иван Вазов в Полша смятам, че няма да е излишно, ако припомним най-важните факти за този период, като към това добавим и някои нови неща, отнасящи се за периода след 1952 г. До 1950 г. Иван Вазов и Христо Ботев са най-известните български автори в Полша. В по-големия период от време полския т читател си изработва представа за българската литера тура въз основа именно на творчеството на Вазов. За поляците той е поет, чрез който „говори. целият български народ със своите страдания, надежди и копнежи за свобода". Въпреки че първите полско-български контакти възникват в XV в. с похода на Владислав Варненчик, в продължение на цели четири века информациите за България изобщо са много оскъдни. Истинският интерес на поляците към България се поражда през ХІХ в. До 80-те години на миналото столетие в Полша все още достигат само откъслечни сведения за България. При липса на непосредствена информация, особено през първата половина на XIX в., са били използувани чужди, главно руски източници. От периода на 40-те години могат да се посочат доста примери за руското посредничество в тази област. По същия път стигат до Полша вести за българските книги, печатани в Русия. До 1878 г. полската преса помества главно, bulgaгіса", общи информации и пр., а в действителност българите продължават да бъдат непознати за полската общественост. Връзките между нашите два народа се разширяват след полските въстания от 1848 и 1863 г., когато през Дунава на българска територия се прехвърлят полски емигранти.