Геният и неговият наставник от Цветан Стоянов

,, Тази тема е тъмна и болезнена и дори по особен начин криминална" - началната фраза е достойна за интересно и значително произведение. Цветан Стоянов го написа, без да успее да го завърши. С това то като че ли интригува още повече, повтаряйки по свой начин творческата история на книгата, с която се занимава. Авторът на студията епоставил и под заглавие - Идейните отношения между Достоевски и Победоносцев: една скрита страница от историята на патернализма. Както всяко определяне, и това казва само част от истината. Авторската скромност се е поста рала да тушира някак си това заглавие - Геният и неговият наставник. В същност Цветан Стоянов се занимава с анализ и съ поставка на някои идейни течения в Русия през 60-те и 70-те години, с разновидностите на славянофилството, с европейските фило софски построения върху наследство още от Византия, с разрушаването в новите времена на модела на патернализма - тази фалшива представа за обществото като голямо семейство и за държавната власт като башинска опека", с творческата история на „Братя Карамазови", с идейната конструкция на романа - лабиринт от разнопосочни влияния, размисли, скрити намерения, несъзнати, интуи тивно възприети сигнали за бунт в изостанала, но кипяща от идейни вълнения Русия „Геният и неговият наставник" е синтетична, наситена философска проза, която предлага Съвременна марксическа интерпретация на всички тези проблеми с оглед нуждите, за дачите, перспективите на настоящето. Още първата глава - Сведения за оберпрокуро- внимание. Това подозрение може би е осо ра - навлиза в същността на проблематиката. Тя само привидно изглежда информативна. В нея се запознаваме не само с единия от героите, Константин Петрович Победоносцев, но и с черти от идейната общественополитическа обстановка в Русия по онова време, с нравите и задкулисните борби в императорския дворец, с механиката на управле нието, с някои днешни оценки за славянофилството и за атавистични белези от него по-късно. Тази първа глава съвсем не е информация. Тя е може би увод към историята на идеи и идейни конфликти, към вечно актуалната тема за идеологическо въздействие върху обществото, за „обработката" на масите, за ролята на интелигенцията, всички тези парливи въпроси, които съставляват съкровената тема на произведението. Цветан Стоянов е погълнат от идейните построения и терзанията на духа, той не засяга обичайните в последно време въпроси за художника Достоевски. Зад думите на студията напира едва сдържан копнеж по хуманизъм и по хармония. Авторът преживява скрито своите мъки за човека и за съдбата му, като че се срамува от тази болка, както истински богатият със знания човек се срамува от тяхното показване.