Методологические вопросы литературоведческих исследований от А. С. Бушмин

И главната заслуга на автора е, че той разкрива не само теоре тическия аспект на тия все още нерешени, дискусионни проблеми, а въз основа на обобщението на почти целия досегашен опит на съветските литературоведи, философи, социолози набелязва пътищата за тяхното конкретно решаване, предлага свои „модели“ в усь вършенствуването на методиките и методо логията на литературоведите марксисти, стреми се да разкрие новото в областта на теорията и историята на литературата, в утвърждаването на общотеоретичните и специ фично литературните основи на метода на социалистическия реализъм. B първа глава от книгата се набелязват Главните методологически задачи, които има да решава съвременното литературознание. Авторът взема отношение към някои опити (главно в средата на учените-философи) да отрекат правото на частните мето дологии, мотивирайки се с това, че марксизмът-ленинизмът по същество е обща методология на всички останали науки. „При такова разбиране на въпроса - подчертава А. С. Бушмин - методологията на частните науки се лишава от своята самостоятелност, разтваря се, изчезва във философската всеобща методология и се свежда само до приложение, конкретизация на последната в специалните области на знанието, а творческият подход, новите откри тия в методологията се смятат за дело само на философите." Според учения това положение е една от причините за индиферентизъм и скованост в инициативата на представителите от частните науки в посока на самостоятелни методологически дирения. „Назряла е нуждата от частнонаучни методологии, разработени така, че специалистите в различните области на хуманитарното знание биха се почувствували и те представители на единната марксисткоЛенинска наука за обществото и човека", заключава А. С. Бушмин.