Бележки и поправки на Яворов върху „Подир сенките на облаците”

Сподирян от ужасна клевета, през последните девет месеца от своя живот Яворов е поставен при невероятно тежки условия. Уволнен от работа като артистичен секретар от Народния театър със заповед от 13. І. 1914 г., той остава без средства. Изпраща писмо до Народното събрание с молба да му се отпусне пенсия. Молбата, разбира се, не е удовлетворена. Яворов живее с малкия си брат Атанас в евтина квартира на ъгъла на улиците „Солунска“ и „Витошка", подпомаган от приятелите си д-р Кръстев, Ал. Паскалев, македонските революционери... Поетът не е могъл леко да приеме тази участ. Все по-тежко е чувствувал абсурдността на своето съществувание и единствената „поправка" на „грешката“ му от 30. ХІ. 1913 г. е била истинската смърт. Започва „подготовка" - тактична, обмислена. Написва 12 писма до найблизките си, с които взема последно сбогом и им благодари за оказаната помощ, грижи и вни мание. Оставя своето завещание и своите стихотворения, подготвени за второ издание през тези последни трагични дни. Месеци наред Я воров е работил над новото издание. Внимателно е слушал всеки ред, прочетен от брат му Атанас Крачолов, поправял е неточностите и под всяка корекция епоставял бележка с подпис: „Поправката моя. Яворов." След като е нанесена и последната поправка, тогава Яворов е написал цитираното по-горе посвещение и датата 17. IX. 1914 г., София. Пред опасността да изчезне единственият екземпляр, работено е върху още два, които той оставил на Владимир Василев и Боян Пенев. Екземплярът на Владимир Василев за дълго време се съхраняваше в Държавния архив (понастоящем той е в музей „П. К. Яворов" - Чирпан) и по негови корекции и бележки са редактирани следващите издания на Яворовите сти хове. Но дали в екземпляра, оставен на Вл. Василев, са отбелязани всички Яворови поправки и бележки? Този въпрос възниква, защото авторът изрично посочва в посвещението си върху книгата, подарена на брат му, по нея да се редактира второто издание на сборника. Екземплярът, подарен на Атанас Крачолов, чрез библиотеката на Б. Пенев попада в Софийския университет, откъдето заедно с книги на П. П. Славейков е прибран от Св. Славейкова. 1963 г. той епритежание на новооткритата къща-музей „П. К. Яворов".