Публикувана на
Free access
Summary
Повестта за Александър Македонски е едно от най-значителните и най-привлекателните произведения на старобългарската белетристика. Особено важен за историята на нашата средновековна литература еедин неин вариант, отличаващ се с твърде интересни литературни белези - така наречената Сръбска Александрия. И до днес обаче изследователите не могат да бъдат категорични в преценките си за него, тъй като все още липсва труд, в който да е разкрита съдбата му на бъл гарска почва. Кога Сръбската Александрия прониква у нас и какъв е нейният най-стар текст, коя е книжовната среда, където тя е възприета първоначално, за какви читатели е предназначена, променя ли се отношението към нея през следващите векове и в каква посока - това са само част от нерешените проблеми. Тяхното изяс няване се затруднява от обстоятелството, че са запазени твърде малко български ръ кописи. Въпросите се усложняват извънредно много и от липсата на безспорни ре зултати при проучването на традициите на този книжовен паметник в другите литератури - гръцката, сръбската и източно славянските. Ето защо всяко ново изслед ване върху Сръбската Александрия, независимо за коя от тези литератури се отнася, представлява интерес за нашата медиеви стика. При това положение особена цена придобива за нас трудът на Р. Маринкович, в който е направен цялостен анализ на началната история на творбата в славянските страни, включително и България.


Српска Александрида от Радмила Маринковић

  • ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Summary
    Повестта за Александър Македонски е едно от най-значителните и най-привлекателните произведения на старобългарската белетристика. Особено важен за историята на нашата средновековна литература еедин неин вариант, отличаващ се с твърде интересни литературни белези - така наречената Сръбска Александрия. И до днес обаче изследователите не могат да бъдат категорични в преценките си за него, тъй като все още липсва труд, в който да е разкрита съдбата му на бъл гарска почва. Кога Сръбската Александрия прониква у нас и какъв е нейният най-стар текст, коя е книжовната среда, където тя е възприета първоначално, за какви читатели е предназначена, променя ли се отношението към нея през следващите векове и в каква посока - това са само част от нерешените проблеми. Тяхното изяс няване се затруднява от обстоятелството, че са запазени твърде малко български ръ кописи. Въпросите се усложняват извънредно много и от липсата на безспорни ре зултати при проучването на традициите на този книжовен паметник в другите литератури - гръцката, сръбската и източно славянските. Ето защо всяко ново изслед ване върху Сръбската Александрия, независимо за коя от тези литератури се отнася, представлява интерес за нашата медиеви стика. При това положение особена цена придобива за нас трудът на Р. Маринкович, в който е направен цялостен анализ на началната история на творбата в славянските страни, включително и България.