Светлина Николова

Повестта за Александър Македонски е едно от най-значителните и най-привлекателните произведения на старобългарската белетристика. Особено важен за историята на нашата средновековна литература еедин неин вариант, отличаващ се с твърде интересни литературни белези - така наречената Сръбска Александрия. И до днес обаче изследователите не могат да бъдат категорични в преценките си за него, тъй като все още липсва труд, в който да е разкрита съдбата му на бъл гарска почва. Кога Сръбската Александрия прониква у нас и какъв е нейният най-стар текст, коя е книжовната среда, където тя е възприета първоначално, за какви читатели е предназначена, променя ли се отношението към нея през следващите векове и в каква посока - това са само част от нерешените проблеми. Тяхното изяс няване се затруднява от обстоятелството, че са запазени твърде малко български ръ кописи. Въпросите се усложняват извънредно много и от липсата на безспорни ре зултати при проучването на традициите на този книжовен паметник в другите литератури - гръцката, сръбската и източно славянските. Ето защо всяко ново изслед ване върху Сръбската Александрия, независимо за коя от тези литератури се отнася, представлява интерес за нашата медиеви стика. При това положение особена цена придобива за нас трудът на Р. Маринкович, в който е направен цялостен анализ на началната история на творбата в славянските страни, включително и България.

На 6 април 1985 г. се навършиха 1100 години от смъртта на славянския просветител Методий. Тази дата еповод да се върнем към великия културен ижизнен подвиг на двамата солунски братя, които създават славянската писменост, непобедимо оръжие за съхраняване народностната самобитност на славянските народи през вековете, изграждат основите на славянското просветно дело върху здравия фундамент на говоримия народен език, поставят началото на славянска литература и култура на роден език, организират Ръководят достъпен за широките народни слоеве, църковен живот, борят се до последния си дъх за утвърждаване на своите революционни, демократични и прогресивни принципи. Но тази дата насочва вниманието ни също и към няколко момента в съдбата на Кирило-Методиевото дело, които са от изключителна важност за по-нататъшното културно развитие на славянските народи - трагичната му гибел сред западните славяни и решаващата роля на България за спасяването, доразвиването и разпространението след смъртта на Методий на просветното им дело, тясната му връзка с България през след ващите векове, когато то влиза дълбоко в тъканта на нашата национална култура, става национален символ и неделима част от историята на българския народ. Всъщност животът и делото на Методий са свързани с българските славяни и с България далеч преди 885 г. Методий е роден вероятно няколко години преди 827 г. във втория по големина и значение град на Византийската империя през тази епоха - Солун, важен търговско-занаятчийски, административен, военно-стратегически и културен център. Още през втората четвърт на VI в. в Солунската област започват да проникват славянски племена от българската група, компактни маси от които окончателно се установяват тук през VII в. През ІХ в. българските славяни вече играят значителна роля в стопанския живот на града и очевидно семейството на друнгария Лъв, бащата на Кирил и Методий, който еедин от висшите военни в Солун, неизбежно е общувало с тях. Неслучайно от ранно детство двамата братя владеят отлично говора на солунските славяни. За това свидетелствува най-авторитетният извор за живота и делото на Методий, неговото Пространно житие, написано наскоро след смъртта му от един от най-близките му ученици - Климент Охридски. В него за Кирил и Методий се съобщава: „Вие сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто славянски".