Целенасочен разказ

Доскоро в нашата литературна история на големия и много интересен своя нов за епохата писателски похват южнославянски и български книжовник Партений Павлович, роден около 1695 г. в гр. Силистра, не бе отделяно подобаващо на литературното му дело място. Той бе споменаван епизодично в общи литературно-исторически прегледи, като се отбелязваше, че е автор на любопитна и съдържателна автобиография, която обаче тъй си и оставаше неизвестна на масовия читател; извадките в новобългарски превод от нея, печатани от проф. Йордан Иванов, преследваха академично-учебни цели затова известността им едва ли е излизала много извън стените на Университета. Тази празнина бе отчасти запълнена с очерка на д-р В. Сл. Киселков за Партений, публикуван като заключителна глава в сводния му труд „Проуки и очерти по старобългарска литература“, София, 1956, стр. 394-398. Най-обстойно и задълбочено изложение върху личността и творчеството на Партений напоследък направи Боню Ст. Ангелов. В студията си Ангелов проследява в детайли жизнения път на Партений, привежда в известност анализира неговите по-големи и по-малки творби. Голяма е заслугата на Б. Ст. Ангелов и затова, че благодарение на неговата публикация днес българският читател има под ръка едно пригодено към сегашната ни правописна система най-важно Партениево съчинение: Автобиографията му, публикувана досега само веднъж в почти недостъпното и за научни издирвания сръбско списание „Сръбски Сион".