Виден български шекспировед

Българският народ се среща с Шекспир за първи път преди сто години, когато е била поставена на наша сцена Ромео и Жулиета. Оттогава неговото име и неговото творчество стават част от културното наследство и от българската културна действителност. Драматичните произведения на Шекспир се превеждат, поставят се на сцената, изучават се и се проучват. В началото за Шекспир са писали главно преводачите. Първата критическа статия за великия английски драматург е предговорът на И. П. Славейков към направения от него превод на Юлий Цезар (януари 1880 г.). Първи български изследовател е в известен смисъл Б. Райнов, който е превел дванадесет от Шекспировите драми и е на писал сравнително обширни уводи към всяка една от тях. Неговите преводи са придружени с многобройни бележки и обяснения. Друг един от ранните преводачи на Шекспир, Т. Ц. Трифонов, също пише уводи, в които дава оценка на съответните пиеси. Това са работи, в които се срещат някои наблюде- ния и мисли, но те са главно популяризаторски и подражателни.