Рикарда Хух и България

Рикарда Хух се явява наследница на велико хуманистично изкуство. Ученичка на Гьоте и Келер, възпитана в духа на демократичното бюргерство отпреди 1848 г., Рикарда Хух продължава класическата линия в развитието на немската литература и заема в нейната история място до такива крупни фигури като Томас Ман и Херман Хесе. Широк е размахът на нейното любознание. Историята и философията, наред с лите ратурата са области, които я привличат до сетния и ден. Многостранните интереси я за ставят да се изявява творчески в най-различни жанрове: от критическото есе до истори ческата и философската студия, от малкото лирично стихотворение през разказа, новелата и романа до многотомния епос. e Обединяващата брънка в художественото и критическото творчество на Рикарда Хух нейното ренесансово светоусещане. Събирателният образ в нейното изкуство е надмогналият буржоазния морал човек, който гори да се разгърне и осъществи пълноценно. Ху манизмът на Хух е подчинен винаги на проблематиката на съвремието. Когато се обръща историческите си романи към героични минали времена, тя призовава настоящето („Ве ликата война в Германия“, „Валенщайн“, „Животът на граф Федериго Конфалониери". Борбата за Рим" и др.). Тя сочи на съвременниците си идеали, които да формират човека на бъдещето.