Горки не е чужденец

Трудно се чете книга, в която цитатите заемат значителна част от съдържанието. Все пак това не са цитати, които специ алистът, противно на създалата се у нас практика, би трябвало да избягва поради тяхната общоизвестност. Иван Цветков цитира извънредно много, но цитира неща, които са познати на ограничен брой литературоведи. Или пък са новост даже и за тях, нещо, което никого не учудва, тъй като авторът е безспорно най-добрият познавач на материала, свързан с темата „Горки и българската литература". Разбира се, винаги могат да се намерят хора, които ще подценят това положи телно качество на авторската ерудиция с възражението, че подобно „събирателство" може да бъде извършено и от средно квалифициран литератор или просто от дилетант. Общо взето може и така да е, но в случая съвсем не е така. По простата причина, че когато стане дума за Горки, дилетантите предпочитат съвсем друг род дейност и най-малко изследователската. По този начин дълбоките и всестранни връзки на големия писател с нашата Литература в продължение на половин век и повече и изобщо с нашия културен и обществен живот в най-добрия случай само се декларират и съвсем малко се 1 Иван Цветков. Максим Горки и българската литература. Изд. на БАН, София, 1964, 256 с. 172 показват чрез следите, които ни еоставил литературният процес. Ето защо книгата на Иван Цветков съвсем не запълва една празнота“, както обичат да се изразяват рецензентите. Напротив, тя енергично изтласква встрани заелите прекомерно голяма територия общи вестни карски и други подобни материали, в които името на Горки се свързва само с най-повърхностно и риторично признание на неговото значение за нас и с петшест факта, които се помнят и знаят само защото непрекъснато ни се преповтарят. Най-после с какво би трябвало да започне Иван Цветков, освен със събирането на материала, погребан от нашето невнимание?