Лириката на Веселин Андреев

Всеки поет има неотменното право на личен поетически глас и инди видуален художествен поглед. Всяка лирика има право на живот, стига в поетическия и ритъм да струи тревожната кръв на времето, което я поражда... Поезия, херметически изолирана от патоса на епохата, е безжизнен дестилат, стерилен екстракт, без цвят, без вкус и сладост, без никакви привлекателни свойства... Такава поезия прилича на изкуствена роза, която въпреки филигранната и изящност, остава мъртва вещ. И обратно - лирика, носеща белега на неспокойната атмосфера, сред която е породена, се чете като откровение. Звучи като съкровена изповед Всеки куплет отеква в сърцето вдъхновено, правдиво и силно! Всеки стих носи динамиката и трагизма на времето. Дълбоко е пропит от чувствата и настроенията на народа... Всяко добро стихотворение прераства в страница от лирически дневник на епохата. А поетът - в неин пророк. Вдъх новен и горд. Като заговаря с мъдростта на народа, поетът извисява полета на мислите и чувствата. Изповядва най-свидните въжделения, запява с роден глас и застава в ролята на вдъхновен глашатай в борбата. Да осво бодим поезията от тези и качества е равностойно да я разстреляме. Художественото дело на Веселин Андреев подкрепя истините за огром ната роля на поета и на поетическото слово. Той внесе свои жизнени теми в съвременната ни лирика. Показа напрегнатия живот на българските парти зани и стана откривател на тяхната героика, страдание и гордост. Посочи най-острите конфликти на антифашистката епоха у нас, като ги преоткри в богатата душевност на съвременния комунист, в чийто образ съзря неугасимия свят на бъдещето.