Нов труд върху делото на Софроний

Традицията е свързала завинаги имената на двама видни представители на българското възраждане - Паисий и Софроний Врачански. И не случайно. Котленският свещеник Стойко Владиславов пръв преписва „История славеноболгарская", пръв разбира и осъществява като книжовник и общественик националните и обшочовешки идеи на хилендарския монах. През 1962 г. беше че ствувана 200-годишнината от написването на „История славеноболгарская" - в периодичния печат и научните издания бяха публикувани статии и изследвания, които осветлиха важни моменти от делото на безсмъртния възрожденец. Само няколко месеца по-късно се появи и монография за живота и творческия път на Софроний Врачански. Авторът й, известният специалист по старобъл гарска литература В. Сл. Киселков, е проявил интерес към Софроний като учен и гражданин, понеже, както отбелязва в увода към труда си, ероден и израсъл „в родното място на Софроний" (стр. 4). Затова нерядко проследяването и тълкуването на фактите е сгрято от топло чувство към родния край, от преклонение пред неговото историческо минало, от подкупващ възторг към делото на бележити котленци. Стремежът на В. Сл. Киселков да очертае във възможната пълнота епохата и дейността на Софроний, да оспори установени концепции и да предложи нови, е определил и композицията на монографията, и обе ма на отделните й части. Тя е изградена от четири взаимнодопълващи се глави: 1. Котел; 2. От люлката до гроба; 3. Писателски образ; 4. Книжовно дело.