Литературна история и съвременност

Както всяка наука и литературната история „не е само с и стема от понятия (категории, закони). Науката е винаги едновременно и метод на познание. Тя е винаги не само постигнато вече знание, но и познание-процес, познание-стремеж, познание, извиращо от практиката... 1 Що се отнася до предмета на литературната история, до нейната система, въпросът е сравнително ясен - това е (казано най-общо) нашето литературно наследство. И доколкото тук все още се водят спорове дали даден третостепенен писател или съвсем незначително произведение да бъдат включени в нея - то по същината си това са пак спорове за метода, а не за системата, тъй като в своите изводи и закономерности тя само закрепва резултатите от метода. Докато системата е консервативната, задържащата страна в процеса нана познанието, методът е революционната, творческата. Той движи науката напред, той й открива нови пътища. Тъкмо затова сега, когато пред нашето литературознание - както и пред всички социологични науки - се поставят нови, грандиозни задачи във връзка с възпитаването на новия човек, човека на комунизма, въпросът за метода става толкова важен. Всъщност това е въпрос за бъдещето на литературната история, за преустройването й в действена, активна обществена сила. Методът е вечно движение - въпреки относителната си определеност той непрекъснато се изменя и развива, за да отговори на новите нужди, на новите задачи, които съвременността поставя пред литературната история. Ето защо въпросът за социологизма и догматизма в литературоведението не изникна случайно. Острата форма, в която бе поставен, е отражение на рязката нужда от коренно преустройство на литературната ни o ДАН наука, за да може да отговори на своите нови задачи.