Summary
Ивайло Петров... Досега той е показал обич към добруджанските люде, които строят кооперативни стопанства и носят в себе си един нов етичен свят, към пътувания из тихи градчета, в които като магнит го привличат къщите, улиците, хората. Неведнъж съм се запитвал на кого прилича в нашата литература. На Йовков? Защото нали с голяма творческа смелост се решава да мине след него из равнините и хълмовете на Добруджа, където вече не се виждат хергелета, силуети на ханица и хора с мощни рамене, но все е останало нещо от нявгашното, което иска да улови и претвори. Или може би на Елин Пелин и Емилиян Станев? Та нали като тях е ловец, скитник по полето, беглец от задушния град, който, ловувайки убива с мъка - но все пак убива, подлагайки на тежък изпит хуманистичното си сърце. Нали обича трепета на маранята, дългите скитания, умората от тях и всички ония, събирани като бисерчета преживявания, които познава само скитникът-ловец? И все пак как се отделя от тези автори, при все че следва завещани от Елин Пелин иЙовков или сега създавани от Емилиян Станев традиции? Той сам прокарва своя път, защото нещо упорито е заложено в собствената му индивидуалност. Може би крачи бавно, както екрачел селянинът, приведен над плуга си, но е упорит и непоколебим в творческите си търсения като него. Колко настойчиво отстоява своите сюжети - още с първите си разкази за селяни от добруджанския кооперативен свят, после с повестта „Нонкината любов", сега с малките разкази-импресии, посветени на хората от улицата, хотелите, автобусите, хората, пътуващи между града и селото. Той е художествено неповторим - едно- временно лесно възбудим, склонен към тънко изящество и търпелив в реалистичния рисунък на подробностите. В разказите му се сплитат лиризъм и размисъл, ,епичният ход" на сюжета се сменя с ле- ката, припряност" на личното изживяване. Тези качества изпъкват и в неговия пръв 114 роман. Повествование, мислите, за кого? - За Добруджа. За хората, които там днес вкореняват нов бит, чиито бащи и деди е възпял Йовков. И още - за съвременността. За нейните дълбоки промени и конфликти. Авторът на леки" новели и разкази е взел на плещите си трудностите на Романиста, за да изобрази и хората от ми налото, и новия човек, който преобразува просторната, романтична добруджанска Земя. Той не само е отворил сетивата си за нови впечатления от природата, бита, човека, но е напрегнал и своя честен ум за да изследва актуални проблеми, често пренебрегвани от ония писатели, които искат да бъдат „трибуни" на новото, но не проникват достатъчно в неговия реален свят.
Мъртво вълнение от Ивайло Петров
-
PUBLISHERПечатница на Държавното военно издателство при МНОPage range:114-121Page count8LanguageБългарскиCOUNT:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
KeywordsSummaryИвайло Петров... Досега той е показал обич към добруджанските люде, които строят кооперативни стопанства и носят в себе си един нов етичен свят, към пътувания из тихи градчета, в които като магнит го привличат къщите, улиците, хората. Неведнъж съм се запитвал на кого прилича в нашата литература. На Йовков? Защото нали с голяма творческа смелост се решава да мине след него из равнините и хълмовете на Добруджа, където вече не се виждат хергелета, силуети на ханица и хора с мощни рамене, но все е останало нещо от нявгашното, което иска да улови и претвори. Или може би на Елин Пелин и Емилиян Станев? Та нали като тях е ловец, скитник по полето, беглец от задушния град, който, ловувайки убива с мъка - но все пак убива, подлагайки на тежък изпит хуманистичното си сърце. Нали обича трепета на маранята, дългите скитания, умората от тях и всички ония, събирани като бисерчета преживявания, които познава само скитникът-ловец? И все пак как се отделя от тези автори, при все че следва завещани от Елин Пелин иЙовков или сега създавани от Емилиян Станев традиции? Той сам прокарва своя път, защото нещо упорито е заложено в собствената му индивидуалност. Може би крачи бавно, както екрачел селянинът, приведен над плуга си, но е упорит и непоколебим в творческите си търсения като него. Колко настойчиво отстоява своите сюжети - още с първите си разкази за селяни от добруджанския кооперативен свят, после с повестта „Нонкината любов", сега с малките разкази-импресии, посветени на хората от улицата, хотелите, автобусите, хората, пътуващи между града и селото. Той е художествено неповторим - едно- временно лесно възбудим, склонен към тънко изящество и търпелив в реалистичния рисунък на подробностите. В разказите му се сплитат лиризъм и размисъл, ,епичният ход" на сюжета се сменя с ле- ката, припряност" на личното изживяване. Тези качества изпъкват и в неговия пръв 114 роман. Повествование, мислите, за кого? - За Добруджа. За хората, които там днес вкореняват нов бит, чиито бащи и деди е възпял Йовков. И още - за съвременността. За нейните дълбоки промени и конфликти. Авторът на леки" новели и разкази е взел на плещите си трудностите на Романиста, за да изобрази и хората от ми налото, и новия човек, който преобразува просторната, романтична добруджанска Земя. Той не само е отворил сетивата си за нови впечатления от природата, бита, човека, но е напрегнал и своя честен ум за да изследва актуални проблеми, често пренебрегвани от ония писатели, които искат да бъдат „трибуни" на новото, но не проникват достатъчно в неговия реален свят.