Вонегът

Появата на първия роман на Джозеф Хелър „Параграф 22" през 1961 г. предизвика противоречиви реакции и продължителни спорове. Много от критиците му дадоха висока оценка, наричайки го забележително литературно постижение“, „апокалиптичен шедьовър", а Питър Джонс го определи като единствен по рода си". Съветското литературознание също оцени достойнствата на произведението, по думите на Денисова, „написано в най-здравите традиции на реалистичната сатира". Най-често на критика се подлага композицията на романа и основното обвинение е, че той е „безформен“. Особено язвителна е бележката на Норман Мейлър, според когото няма друга такава книга, която някой да ечел. Тя напомня платно на Джексън Полок, високо осем фута и дълго двадесет. Човек би могъл да отреже отвсякъде. Ако извадим сто страници от средата на „Параграф 22", дори и авторът няма да е сигурен, че ги е имало." Но, от друга страна, Мейлър признава, че „добиваме впечатление за такъв талант, който се приближава до този на Джойс 5. Изложените аргументи доказват, че е налице едно ново явле ние не само в развитието на военния роман, но и на романовия жанр.