Вахтангов

За Вахтангов като напълно изграден художник със своя концепция за изкуството на театъра може да се говори най-вече във връзка с неговите два последни шедьовра - Хадибук“ от А-нски и „Турандот“ от К. Гоци. Тук той вече разкрива своето разбиране за задачите на новото съветско изкуство, за мястото на режисьора и актьора в него, за отношението между драматурга и театъра, за необходимостта да се достига до нови социални и психологически дълбочини. Напълно закономерно е, че с тези постановки Вахтангов успя да се увековечи, да остане символ на единна театрална революция, на един ренесанс в съветското изкуство. Ето защо, тъкмо тези два спектакла ни дават право в обобщен порядък да разгледаме и редица по-общи въпроси на изкуството на театъра, свързани тясно със съвременността.