Увлечения

Могат ли уважаващите се литературни критици да робуват на увлеченията си? - ще възкликне някой от тесните ерудити" (както ги нарича Минко Бенчев) и с ярост ще запрати по тънката книжка заплашително размаханата тояга на курсива", за да смаже с един замах волностите на слога и най-вече 174 на въображението, тъй характерни за тия „увлечения". Пък аз, да си призная, зачетох тази книга една вечер, след като дълго бях търсил увлекателно четиво за преди сън, зачетох я с неохотата на стомашно болния, който вместо с печено прасенце трябва да се задоволи с парче сухар и чай без захар. Но... още първите страници бяха достатъч ни, за да разбера, че това ще е най-интересният ми разговор с Минко Бенчев, иначе мълчалив, един вид свенлив събеседник, който обаче познава отлично механизма на разказването. Отвори ли уста, няма къде да идеш - трябва да го слушаш, защото разказите му са винаги като снимани със скрита камера филми, в които си има всичко: и човешката усмивка, и светлата печал, и една чисто въз рожденска сентенциозност, която никога не звучи досадно. Такъв е той и в книгата си - в критическата си книга: още едно доказателство за смешението на жанровете в съвременния литературен свят и преди всичко, за ог ромната необходимост да се намират хора, които и по такъв начин да говорят за писа телите: без вдъхващи ужас систематизации, без терминологично озлобление и в същото време - с дълбоко разбиране за съкровения характер на изкуството, за неповторимостта на всяка творческа личност, за дълбокия сми съл на хуманното послание, вложено в тайнството на мерената реч. Някъде в книгата Бенчев споделя сякаш мимоходом: неговата лелеяна цел е да се установи контакт". Подхвърля думата и без дълбокомислени обясне ния отминава, като ни оставя сами да се досетим за какво става дума. Хитро, нали? Но тъй или иначе, контактът с нас вече е установен, и то не само чрез често повтарящите се (леко иронични) уважаеми" или любезни читателю", а преди всичко, като намира идеалното поле за контакт" (убеден съм, че със сладкодумието си би могъл да привлече вниманието и на извънземните ци вилизации!), като поставя разговора за поезията и поетите в една позната за широк кръг читатели обстановка. С други думи Минко Бенчев още в първите редове на книгата ни се разкрива като лукав и проникновен наблю дател (да си призная, отсега нататък повече ще внимавам, когато седя на чашка кафе с него). Той извежда откритията си за жреците на пое тичното изкуство не само от книгите им (макар че му вярвам, като споделя как чете по пет-шест пъти харесалата му стихосбирка), но и от прекия с контакт с тях. За разлика от ловците на литературни клюки, критикът търси в обшуването трудно доловимия аромат на духовната неповторимост и щом го открие, не отлита в облаците на идеалната мечта", а се опитва да го нанесе върху сложнорелефната карта на съвременния живот.