учението

Трактатът на Псевдо-Лонгин, запазен почти изцяло, няма онази попу лярност и значимост, каквато има Аристотеловото произведение „За поети ческото изкуство". Той обаче не е останал незабелязан. Псевдо-Лонгиновото про изведение „За възвишеното“ се появява през I в. на н. е., когато синкретиз мът между гръцкото знание и религиозното виждане на Изтока намира завършек в ранната християнска писменост. Псевдо-Лонгин пише, за да даде гласност на своето несъгласие с виждането на Цецилий по въпроса за възвишеното. Към това той е подтикнат от своя приятел Постумий Терентиан (44,1)*. Самият трактат представлява „Послание" до този негов съвременник. През І в. на н. е. се появяват редица произведения на ранната християнска писменост, написани във вид на послания. Псевдо-Лонгин започва съчинението си със съобщението, че той заедно с Постумий Терентиан изучил написаното от Цецилий по въпроса за възвишеното. Авторът на третото евангелие заявява, че пише за някой си Теофил, на когото предлага „твърдата основа на онова учение, на което... се (е) учил" (1, 4). Псевдо-Лонгин отправя съчинението си до тези от образованите люде, които се готвят за обществена дейност" (1, 2). Дали споменатите от Псевдо-Лонгин лица са литературни образи или действи телно живели личности, е трудно да се каже. Този въпрос може и да не бъде решен. Съществен остава фактът, че проблемът за възвишеното придобива актуалност. Според Псевдо-Лонгин краткото произведение на Цецилий „не обхваща изцяло темата, съвършено неудачно се докосва до основните въпроси и тателят не получава от него тази полза, към каквато трябва да се стреми авто- рът" (1, 1). Като констатира този недостатък в произведението на своя предше ственик, Псевдо-Лонгин не само го отстранява, като написва по-обширен трак чи тат по същия въпрос, но и рецензира написаното от Цецилий. Псевдо-Лонгин има претенцията, че пише научно произведение. Той ще постъпи не както Цецилий, а ще се съобрази с двете изисквания: първо, да опре дели предмета на изследването и, второ, да намери и укаже средствата, чрез които предметът може да бъде обхванат. От друга страна, като говори, „че възвишеното е връх и висота на словесен изказ и че най-големите от поетите и писателите бла годарение на възвишеното са станали първи и са украсили живота си със слава" (1, 3), свързва представата за възвишеното с писаното слово.