Тържествата

Със задоволство научих, че старият пловдивски общественик и адвокат Недко Д. Каблешков, братовчед на апостола на българската свобода Тодор Л. Каблешков, ес още запазени умствени и физически сили въпреки преклонната си възраст - 97 години. През 1920 г. той уча ствува много дейно при чествуването на Иван Вазов в Пловдив, по случай неговата 70-годиш нина и 50-годишна писателска дейност. Каблешков е председател на юбилейния комитет и председателствува комисията, която отива в София да покани народния поет да гостува на Плов див. След смъртта му е член на делегацията, която присъствува на погребението, и от името на пловдивското гражданство поднася венец на гроба. Каблешков е и член на комитета, натоварен да постави възпоменателна плоча на Вазовата къща в Пловдив, дето той живее и работи от 1880 до 1886 г. На 28 ноември 1963 г. писах писмо на Недко Каблешков, което изпратих по писателя Йордан Ковачев. Още на следния ден Ковачев ме уведоми, че е предал писмото ми: « Щом си починах от пътя, посетих дядо Недко Каблешков, прочетох и му предадох писмото и устно му обясних твоя почин. Милият старец беше в отлична форма. Недей бави. Защото старостта е коварна и макар да го заварих по-бодър от всякога, не бива да изпуснеш едно голямо име «Каблешков», което звучи достатъчно гордо и е един достоверен източник на материали.» Получих писмо и от Недко Каблешков, което носи дата 1 декември 1963 г. «Моят скъп колега и приятел Йордан Ковачев - пише Каблешков - ми донесе и предаде любезното Ви писмо от 28 ноември т. г. То ми причини голяма радост, като разбрах че Вие привършвате интересна книга за моя покоен незабравим приятел Ив. Вазов и искате да поместите в нея мои спомени за него. Щастлив ще бъда, ако ми дадете възможност в скоро време да стисна ръката Ви, да Ви пожелая пълен успех на прекрасния почин и да допринеса що-годе за преуспяването му.» На 6 декември по обед пристигнах в Пловдив. От гарата отидох направо у дома на моя колега Йордан Ковачев. След като се поразговорихме, той ме заведе при Недко Каблешков на ул. «Н. Гълъбов» № 13. Старият общественик и публицист ни посрещна много сърдечно, готов да ми разкаже всичко, каквото знае за Вазов. Аз бях очарован от неговата любезност и възхитен от бодрия му дух и свежа, бистра памет. Той бе жизнерадостен и разговорлив. Приятно ми бе да беседвам с него. - Кога, къде и кой Ви запозна с Вазов? - го запитах аз. - С народния поет ме запозна министър Стоян Омарчевски, с когото се познавах от порано. По онова време - преди чествуването на Вазов - често посещавах София по общест вена и адвокатска работа. Един ден се отбих да обядвам в Юнион палас. Бях си поръчал «хиоска» мастика с мезе. След няколко минути в ресторанта влязоха заедно Вазов и Омарчевски, който ме заговори и ме представи на народния поет. Аз любезно ги поканих на моята маса и вед нага поръчах и за тях мастика. Когато донесоха мастиката, Омарчевски се усмихна и рече: 103 Бива - Заради нея идвам тук, когато съм по-свободен. си я, много е пивка. Аз бях поласкан, че седях на една маса с патриарха на българската художествена литература. И не скрих голямото си задоволство. Обръщайки се към него, аз му казах: - Господин Вазов, чувствувам се много щастлив, че се запознах с вас. Още от ученическите си години съм се възхищавал от художествените Ви произведения, много от които зная на изуст. Още по време на Априлското въстание пеех песента, написана по Вашето стихотворение «Боят настана». И досега при весело патриотично настроение пея песента «Тих бял Дунав», композирана по Ваш текст. И днес препрочитам с наслада и със сълзи на очи двете стихотво рения за моя незабравим братовчед Тодор Каблешков, сти