Две шестдесетгодишнини

Най-значителният дял на нашата белетристика е посветена на българското село, на неговата тъжна орис в миналото и на коренно преобразеното му социалистическо настояще. Трудно могат да се изброят всички имена на ония наши писатели, чието творчество е кръвно свързано с живота на селото: Антон Страшимиров, Тодор Влайков, Михалаки Георгиев, Елин Пелин, Йордан Йовков, Георги Райчев, Георги Караславов, Илия Волен... Между тях безспорно най-плодовитият е Стоян Даскалов. Шейсетгодишнината му го за варва вече автор на около четиридесет книги, от които десетина са крупни романи за живота на новото, социалистическо българско село. Той пробва перото си във всички белетристични жанрове, като най-значителни успехи постигна в областта на късия разказ, романа и детската литература.

Когато преди повече от три десетилетия никому неизвестният селски учи тел Крум Григоров направи литературния си дебют с разказа си „Границата", малцина можеха да прозрат, че това са първите кълнове на бъдещия повествовател на българското село. Малките разказчета, които скоро се появяват по страниците на прогресивния периодичен печат, написани с живо чувство за житейските неправди, започват да привличат все повече вниманието на читателя. В тях все по-ярко се открояват настойчивите усилия на селския учител към художествена изява на идейните си тревоги и социални тежнения. И напълно естествено той скоро намира мястото си сред прогресивните писателски среди, влива се в редиците на антифашисткия литературен фронт, който през 30-те години бързо разраства и дава тон на художествения живот.