150 години от рождението на В. Г. Белински

В. Г. Белински и някои въпроси на българската литературна критика през Възраждането

Free access
Статия пдф
802
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В световната литературна история се срещат творци, чиято историческа значимост все по-ярко се откроява с течение на времето, които тласкат към размисъл, към нови дирения на ума и сърцето. Такава бележита личност е и В. Г. Белински, 150 години от раждането на когого днес прогресивната общественост от всички страни отбелязва с признателност, като полага нови усилия да вникне в богатото наследство на този велик син на руския народ, за да установи въздействието на неговата революционно-политическа, теоретико-философска, литературнокритическа мисъл върху и по-сетнешни поколения. съвременници Изминал поучителен път на идейно-творческо развитие, Белински застава на най-прогресивните позиции на своето време, разбира потребностите и задачите на епохата, домогва се до нови революционни концепции за социални, етични и естетични ценности. Много от утвърдените от него принципи и днес звучат с неотслабваща сила, не са загубили нищо от своята жизнена актуалност, служат за основа на по-нататъшни търсения. В многостранното и богато дело на Белински сякаш е въплътена всеобхватната душевност на великия руски народ, сякаш са събрани обществено-политическите, нравствено-философските, литературнотеоретическите проблеми на епохата. Прозренията на великия мислител прорязват като светкавица мрачната атмосфера на буржоазно-помешчическа Русия - стенеща и бореща се срещу потисничеството и неправдата, срещу николаевската монархическа диктатура, очертават сияйните хоризонти, към които от векове се е стремяла човешката мисъл. Онова, което е вълну вало и тревожило неговите съвременници, което е проблясвало в съзнанието на честните люде, смущавало е гузните съвести на всевъзможните угнетители на човешката личност, у Белински се проявява с учудваща сила, за да очарова и вдъхнови онеправданите, да изплаши властимеещите. Неговите статии подхващат най-актуалните въпроси на времето, посрещат се като откровение. В тях се чувствува клокоченето на една необозрима енергия, дерзанията на една проникновена мисъл, бунта на неспокойна гражданска патоса на едно любящо сърце.