Талантът

Преди двадесет години през лятото на 1947 г. едно швейцарско издателство публикува романа на Томас Ман „Доктор Фаустус“. Сега вече не беше необходима преценката на онзи нещастен, болен евреин, критика Самуел Люблински. Около петдесет години преди това именно той беше направил една прогноза за „Буденброкови“, която времето напълно потвърди: с годините значението на тази книга ще расте и тя ще се чете от още много поколения. Авторът на „Доктор Фаустус“ беше вече всеизвестен писател, влязъл в литературната класика на ХХ в. - той не се нуждаеше от окуражителни слова, казани някога на младия и неизвестен автор на „Буденброкови“. Но тъкмо затова личната и писателската отговорност на Томас Ман ставаше много по-голяма - целият литературен свят щеше да се взре в романа на 72-годишния прославен писател. Може би „Доктор Фаустус“ щеше да остане неговия последен роман, равносметка на един дълъг и богат граждански и литературен живот. За такова внимание от страна на литературния свят имаше твърде много основания извън славата, извън литературната репутация на художника. „Доктор Фаустус" не беше нито замислен, нито осъществен като е д и н роман, като е дин от многото романи. Още преди недвусмислените признания на самия писател литературната публика предусети, че това е роман за епохата под формата на история на мъчителния и греховен живот на художника, че в него има много от умонастроенията на автора, че това е откровена авторска изповед. После дойдоха и признанията. „Доктор Фаустус“ е първото голямо творческо начинание на писателя, което му е било ясно до подробностите още от самото начало, чиито духовни и физически измерения той предварително е виждал не в магически кристал“, а ясно като на длан. И може би не толкова за това, че 68-годишният житейски и близо 50-годиш ният писателски опит даваха своите плодове - пълното покритие на творческия замисъл с творческия резултат - а по-скоро, защото, както сам признава, никой от своите измислени герои (може би само с изключение на Хано Буденброк) Томас Ман не е обичал така искрено, така дълбоко и така страдалчески, както е обичал своя доктор Фаустус, своя Адриан Леверкюн. Обичал го е така, както човек обича себе си и онези, в които вижда себе си. Като измисленият му биограф Серенус Цайтблом той го обгради със своята тревожна любов - от годините на надменното уче ничество до изпълнението на дяволското проклятие.

Съвременни литературни въпроси" е новата книга на Стоян Каролев. Нова теоретико-критическа книга в нашата книжовност не е често явление, за да остане незабелязана. Стоян Каролев е един от най-зрелите, проникновени и искрени представители на средното поколение литературни тео ретици и критици марксисти. Той притежава рядък талант: да откликва на найострите съвременни проблеми, да има ясна позиция и при това да е лишен от злобна придирчивост и тесногръдие. Това е добър и нравствен критически талант с голяма ерудиция и вярна принципност. Винаги ми е изглеждала неубедителна подредбата на художници или учени по възраст. В характеристиката, млад творец" или млад критик" често се е влагала не само доброжелателност, но и снизходи телно пренебрежение - пък дори мла дият" вече да приближава „на попрището жизнено средата". Позоваването на на преднала възраст също не ни дава много. Минали заслуги и натрупан опит са достойни за уважение. Обаче често тези ценности се засенчват от себичността на възрастта, от консерватизма, страха от новото. И това неведнъж е довеждало до „субективна честност, обективна реакционност" (в най-добрия случай), до изо ставане от потребностите на епохата. И младостта, и зрелостта са еквивалентни, стига да могат да се мерят с дръзновен талант и висока ценностна продуктивност. Старият Гьоте имаше много по-млад талант от редица голобради Екермановци. Доказателство е втората част на „Фауст“. Всеки истински талант е млад, тъй като всяко творчество предполага оригинално създаване на неконвенционални, прин ципиално нови ценности, за които не съществува предварителен алгоритъм. Това общо правило е властно и над художника, и над критика.