Словашко

Словашкият печат от 1876 г. тълкува Априлското въстание като върховна акция на българския народ за национално освобождение. В статии, коментарии, политически бележки пред словашкия читател се разкриват радикални прояви и факти на българското освободително движение. И колкото парадоксално да звучи, обективно словашката консервативна интелигенция аги тира идеите на българските републиканци и революционни демократи. Този „парадокс" потвърждават между другото и буквалните преводи на прокламациите към българския народ на БРЦК и тяхното разпространение. Масовото, всенародно българско въстание еочаквано с нетърпение в Словакия. Но едва през май 1876 г. е било известно на политическия орган на словашкото национално движение през 70-те години в. „Народне новини" по телеграфа от Букурещ, че, турците са се сблъскали вече с български въстаници в Габрово": че „недалеко от Дряновския манастир се е разиграла решителна битка" и че въстанието се разширява из цяла България“. „Народне новини" информира своите читатели и за много други въстанически прояви в Калофер, Търново, Казанльк, за небивалия революционен подем в България. Но, общо взето, съобщенията за самия ход на въстанието са едностранчиви, лишени от конкретен материал и непосредствено възприети впечатления. Недостатькът от преки кореспонденции е компенсиран от редица теоретикополитически статии, които мотивират борбата на българските въстаници за свобода или водят полемика с официалната австроунгарска преса. А словашкото хумористично списание „Чернокняжник" адресира не един стихотворен памфлет до турските паши, бейове и аги и техните приятели от Запад. През 1876 г. в словашките ежедневници отново откликват подвизите на българските въоръ жени чети от края на 60-те и началото на 70-те години; възкръсват образите на легендарните воеводи Панайот Хитов и Филип Тотьо, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Публицистичните статии с ретроспективна историческа тематика сочат ония сили на българския народ, които вдигат факела на освободителната борба и които ще изведат тази борба до победен край - това са жестоко експлоатираните селски маси в поробена България. За тия народни сили, герои-борци разказва в „Народне новини" през 1876 г. и един словашки очевидец на Ботевата чета на парахода „Радецки": „Пътувахме в добро и весело настроение. Пътници имаше доста и техният брой непрекъснато се увеличаваше. Още в самото начало ми направи впечатление, че от най-незначителните румънски станции на парахода се качваха най-много пътници и все мъже, чиято външност криеше нещо особено. Почти всички бяха снажни, пъргави момци или мъже, както се казва, в най-добрата си възраст. От очите им бликаше необичаен пламък, всичко в тях издаваше мъжество и сърцатост. Правеше впечатление и тежкият им и голям багаж. Всички тия мъже разговаряха помежду си, сякаш си бяха съвсем чужди; но аз имах чувството, че те са една силна дружина 200-300 души. Така ние наближавахме към градчето Оршова. Да беше гръм паднал между нас, не бихме били толкова поразени, както от туй, което се разигра в един миг пред очите ни. Подозрителните пътници светкавично хвърлиха горните си наметала и застанаха пред нас във въстанически униформи.

The study tries to show in an unusual way that the Slavonic-Italian interliterary fellowship does exist. It is not rooted in historical forms which appeared and spread in Middle Ages in the Dalmatian Croatian and Italian environment but in typological relations of the Italian and Slavonic literatures and cultural mentalities, in the so-called meta-historical form of fellowship. We aim to prove in three contemporary novels that the hero protects and respects his own body. He never becomes an out-of-body ghost, intellect, an ideologist of the interests of some group or an aesthet. He supervises what happens around him according to the fact if the events do not imperil his life and the integrity of his personality (which often becomes an object of godly respect). So that he can further feel good, he gets involved in social matters. Since the power of an individual is limited, it arises out of the involvement – the protection of the hero’s own life, stylistically well exploitable situations: lyrical fragility, pathos, drama, comicality, invention, realistic historicity, dominance of youngish view. But if there is a kind of Slavonic/Italian interliterary fellowship based on corporeality, it exists over styles and over literary periods, because its basis is a common cultural type which could be marked as Mediterranean/ Christian.