руно

„Нека оприличим идеала по красивото като един своеобразен „Монт Еверест" - Исай Дамов, Емилиян Киров, Лукановците - това са несъмнено „алпинисти", тръгнали да покоряват този най-висок връх в света. Обединява ги обща цел - изкачването на върха; сближава ги една обща черта от характе рите им - склонността им да рискуват главите си в името на голямата цел. Но дори и при уговорката, че „Монт Еверест" в случая е един символ, приме рът ми в значителна степен опростява нещата, тъй като символът е само вън шен израз на вътрешни търсения. Затова бих казал, че общото, което сближа ва тия мои герои -това са техните вътрешни търсения и естествено оная обща черта от характерите им, която обуславя търсачеството им и определя главните насоки в тяхното житейско поведение" - така сам Андрей Гуляшки характеризира своите герои (в. Литературен фронт, 19. VI. 1983). Писателят ги на рича „изкачвачи на Монт Еверест“, „аргонавти", тръгнали да търсят злат ното руно". Естествено далеч невинаги личната оценка на автора е най-точна и меродавна, но в случая А. Гуляшки акцентира върху една твърде специфична черта на произведенията си, чието развитие можем да проследим в цялостния му творчески път. Понятието „златното руно" има особено присъствие в белетристиката на А. Гуляшки. Първо, то се явява като заглавие на последната част от трилогията „Ведрово" и още тогава придобива особен символен смисъл, който постепенно обгръща в периметъра си цялото творчество на писателя. В поголяма или по-малка степен всичките му произведения са подвластни на този мотив, доразгръщат, доизясняват същността му. В галерията на многобройните литературни герои, създадени от твореца, точно образите на романтиците мечтатели, подчинили живота си на един висш идеал, на един голям стремеж, се открояват между най-ярките, най-силните като художествена реализация, най-запомнящи ce. Темата за духовното търсачество преминава като обединяваща идейноемоционална връзка през десетките творби, излезли изпод перото на А. Гуляшки, и се разгръща многостранно, едновременно в обществен и личен план. Реалната човешка жажда за щастие е граждански и исторически конкретно оцве тена; тя надхвърля далеч границите на интимното битие, приобщава се към съд бата на милионите.