първообразите

Мястото на действието, живите хора, дали подтик на автора за изграждането на един или друг образ, биографичната връзка създател--творба - тези въпроси винаги ще интригу ват и вълнуват читателите. Защото информацията, свързана с тях, ги прави съпричастни във великото тайнство, наречено художествено творчество, разкрива им по най-естествен и съдър жателен начин природата на писателя, придава на съпреживяването богата гама от нюанси. От своя страна повечето писатели не обичат да осветляват такива въпроси. Деликатно ги е избягвал и Димитър Димов. И това е лесно обяснимо. Става дума за етиката на твореца, за про фесионалната тайна, за ревнивата охрана на собствения творчески свят. Касае се до специфич на, сложна и обемиста материя, която трудно се побира в рамките на един обикновен отговор. При това теоретическото осмисляне на собствената практика стои извън задачите, интересите, понякога и извън възможностите на творческата личност. За Димитър Димов са налице и дру ги характерни моменти - боязънта да бъде неправилно разбран, неудобството, че е описал в отрицателна светлина хора, с които са били свързани неговите родители и близки или с които сам той е имал познанство. Пред мене Димов се е питал - разказва д-р Ст. Ташева - дали Кочо Апостолов не му се сърди, загдето е описал тютюнджиите по този начин. Поради всич ки тези причини много рядко и само пред най-близки хора Димитър Димов е правил призна ния за живите образци на своите герои. Творческото развитие на Д. Димов представлява напрегнато търсене на път от отвлече ните умозрителни построения към безпогрешното философско осмисляне на житейската сти хия. Едно от средствата към голямата цел за писателя еопознаването на живота в неговите малки и големи подробности. Стремежът към жизнена достоверност се наблюдава още в „Поручик Бенц“. Тук той енай-осезаем в пресъздаването на битовата среда и обществено-политическата атмосфера. В Осъдени души" тази тенденция продължава да съществува и е още посилно проявена. В същото време пред автора изниква с цялата си многостранност и дълбочина проблемът за реалистичната стойност на персонажа. Той търси не само нова теоретическа и Философска основа, за да му вдъхне убедително живот, но все по-внимателно се вглежда в ре алната действителност като източник на информация и лаборатория за преценка на постигна тото. Работейки над „Тютюн“, Димов вече се домогва до върховете на своята творческа зре лост. Но сега той разполага и с такова изобилие от конкретен жизнен материал, с каквото не може да се отбележи нито миналата му, нито бъдещата му творческа дейност. Той е натрупан по различни пътища. Важна роля играят и непосредствените впечатления, но първостепенно е мястото на наученото при помощта на посредник. Използуван е богатият арсенал на Руси Ге нев и на още цяла редица други източници. Трябва обаче да се подчертае, че и придобитите по втория начин знания са станали плът и кръв на автора - така дълбоко е съпреживяно и осмисле но всичко. При това положение не са изненадващи връзките, които проучванията откриха, между многобройни конкретни лица и герои на романа - от първостепенните до епизодичните. Изследването на процесите, които превръщат прототипа в литературен герой, безспорно е едно извънредно привлекателно занимание независимо от неговата трудност и деликатност. Аз обаче няма да третирам въпроси от такова естество. Моите намерения са да изложа предим но фактите, върху които ще се базира конкретната разработка на тази тема.