повелите

Камен Калчев присъствува в съвременната ни художествена проза главно като автор на романа „Двама в новия град", на „Софийски разкази“, „При извора на живота“ и „Как търсих бъдещето си" - творби, в които значителната обществена проблематика е реализирана с новаторските художествени сред ства и с новата повествователна техника на лиричната синтетична белетристика, която се роди у нас през 60-те години. Днес той е вече автор на около петдесет отделни книги с разкази, повести, романи, драми, романизирани биографии, пътеписи, художествени мемоари, детски произведения, художествена документалистика..., като най-ценното, което създаде досега, е от последните двадесет години. Успехът на този писател се дължи на умението му да навлезе в съвременния живот чрез всекидневното и обикновеното и да ни приобщи към значителната проблематика на социалистическото общество. Това той успява да постигне не само в най-сполучливите си творби, но и в такива като „През април“, „Влю бените птици“, „Пробуждане“, както и в някои от документалните си произведения, които също участвуват в изграждане облика на съвременната ни художествена проза. След Априлския пленум на партията от 1956 г. Камен Калчев се роди повторно като писател. Сега той успя да преодолее господството на суровия жизнен материал и описателността (които характеризираха повествованието му през 40-те и 50-те години) и заговори със съвсем нов глас - лиричен, заду шевен, искрено развълнуван. Заговори за най-съществените явления в обществе ния ни живот, в бита и нравите на днешните българи. От повестта „Влюбените птици" (1962) насам той се наложи в националната ни литература като майстор на интимното, откровеното и леко иронично повествование, с ярко изявени граждански позиции; повествование непретенциозно и неусетно преодоляващо преградата между читателя и разказвача. След 1956 г. Камен Калчев започна да разказва сърдечно и с емоционално напрежение, да обагря повествованието си с мек хумор и тъжна ирония, която в редки случаи става хаплива и жестока. Най-често той съчувствува на героите, които иронизира, стреми се да ги разбере и да обясни недостойното им поведение. Темата за „малкия човек“ в новите условия на живот добива своето типично каменкалчевско звучене.