политика

В една революционна ситуация не може да се очаква промяна във възгледите с формулите на една естетическа доктрина. Несравнимо по-трудно е да се докаже жизнената необходимост на даден естетически принцип, да се превърне стимул за духовното развитие на индивидите. B В това отношение влиянието на домарксовата естетика бе твърде ограничено: по форма изключително интелектуално, а по обхват ненадхвърлящо академични и артистични кръгове със специализирани интереси към изкуството. Възможностите за практическо въздействие на тая естетика се изчерпваха с култивирането на определен тип рефлекси към прекрасното и изработване на критерии за неговата оценка. За Маркс естетическото възпитание не е локален процес, протичащ само в рамките на преднамереното взаимодействие между индивида и художествените произведения. То е момент от цялостното преустройство на човека при прехода от буржоазното към комунистическото общество. Следователно то е подчинено на общите цели на революцията, които са по същество политически. С други думи, то е елемент на една политика, зависи от нейните принципи и изисквания. Естетическото възпитание според Маркс не е еднопосочен процес - от художника и неговите произведения към възприемателя, - а интегрален. Това ще рече, че двете страни са включени в една верига от взаимодействия, където причина и следствие запазват своето значение само при изолираното им разглеждане. Преди да бъде в състояние да упражнява някакво влияние, изкуството е детерминирано от обществените условия. А те формират целия кръг от интереси на хората, респ. естетическите. Художникът зависи от тия обстоятелства, те му дават онова „общо“, без което е невъзможен неговият контакт със съвре менниците. За разлика от романтичните легенди творецът не в ново получава време своето послание от музите, а от грубите ръце на живота. Правейки своя избор, независимо в каква форма, творецът прави решителната крачка от наивната спонтанност към съзнателността. А това ще рече и към политиката, дори ако той се резервира към нейните конкретни разновидности. Когато спонтанността на таланта и неговата политическа съзнателност се слеят, това е предусловие за високи художествени постижения. Основен принцип на една правилна политика е, без да лишава от автономност художника и да пренебрегва своеобразието на изкуството, да превърне в тяхна цел и вдъхновение собствените си интереси и цели. А доколкото последните са насочени към постигането на едно хуманно общество, каквото е комунистическото, идеалът на такава политика има по начало свой вътрешен естетически аспект. Той не трябва да бъде откъснат от факторите и условията за осъществяването на новото общество. Изкуството, вдъхновено от тоя идеал, намира в неговия естетически аспект критерий за оценка на фактите и на собствените му постижения. Той, разбира се, не е единствен, понеже има специфични художествени закони и принципи, на които то се подчинява, но еглавен в едно проникнато от политически дух време.

The Bulgarian reception of Euriprdes' Medea is complicated and controversial. The paper presents the discrepancies between the literary and the theatrical aspect of the reception. Special emphasis is given to the unprecedented intensity of the current stagings of the tragedy. The increasing degree of invention in that wave of recent adventurous adaptations appeares as a sort of compensation for the absence of transgressive and experimental spirit typical for the Western stage of the 1960s from the scenic reception of Medea in Bulgaria during the respective decade. Discussed is the important role, independent from Euripides' play, which the theme plays in Bulgarian culture and society (in music, in literature, in modern ballet, in painting and artistic photography, as well as in politics and advertisement) as well as the paradox involved in the fact that the Medea figure invades the political discourse actually before the tragedy itself has been translated and staged to stay there permanently remaining impressively productive.