побългаряването

Преводната художествена литература в България отразява по свой начин идейните и културни особености на времето, вкуса и предпочитанията на читателя. Едно е съдържанието и през Средновековието, когато трябва да се санкционира новоприетата християнска религия, друг е нейният облик през епохата на националното възраждане. Характерът и обаче се променя сравнително бавно, както бавно се изменя и мирогледът на хората... Икономическите промени в Турската империя в края на XVIII и началото на ХІХ в. водят до изменения в мирогледа, идеологията и културата. Първоначално те са незабележими, проявяват се неравномерно, често пъти се развиват в своите стари форми. Винаги обаче те се утвърждават - понякога решително и бързо, в други случаи постепенно и мъчително. Новите елементи в съзнанието и психологията на българина изискват и нова литература - с тематика, идеи и образност, различни от литературата на Средновековието. Наистина в старобългарската книжнина и в дамаскините има отделни моменти със светско съдържание, с поглед към интимния свят на човека. Това обаче са само елементи, които трябваше да се доразвият и обогатят, да се подчинят на новите концепции на времето. В това отношение значителна роля изиграват не само писателите, но и преводачите. Българските книжовници разбират необходимостта от преводна лите ратура — била тя художествена, педагогическа или обществена. Това се отнася особено за първите десетилетия от Възраждането, когато нямаме позначителен оригинален принос в областта на националната култура. Затова възрожденските писатели възприемат преводната литература като съставна част от националната книжнина. В такъв смисъл идейно-художествените принципи, които стоят пред оригиналния творец, занимават в не по-малка степен и всеки културен преводач.