Петев

Поезия и позиция" - едва ли Николай Петев би могъл да избере по-подходящо заглавие за втората си критическа книга. То отразява точно единността на проблематиката, вътрешния строеж на творбите и откроява налагащото се качество на автора - ясната критическа позиция. Подобен профил очертаваше и дебютната му книга „Тук, във времето" (1982), която го представи на читателите като критик с изграден литературен вкус, с публицистично-критически почерк и ка тегорично заявена идейна позиция. Публицистич ният нерв в литературно-критическите творби на Николай Петев не съществува за сметка на аналитичността. Авторът подхожда към оценката на явленията с ясни класово-партийни кри терии, с критически патос, лишен от мъгливата енигматичност на наукообразни термини и арти стично-уклончиви оценки. Подборът на разглеж даните проблеми и автори в първата книга издава личните вкусове и пристрастия на кри тика, които изцяло са насочени към съвременния литературен процес. Втората книга на Николай Петев „Поезия и позиция" ни среща с осъществената амбиция на автора да отвоюва свой критически периметър, защищавайки определен кръг от проблеми, да отстоява независимостта на своите съждения и оценки. Тя е пример за яснота на подхода към литературните факти и явления, за продължа ване от младите творци на българската критическа традиция, на марксическата кризика, а също така и за страстност и категоричност както при щедрото утвърждаване, така и при отрицанието. Показателно за естетическия вкус и темпе рамент, за таланта на критика с към какво от класическото ни наследство епристрастен, на какво ново дава път, какви млади творци утвърждава, какви идейни принципи отстоява, доколко висок се оказва неговият коефициент на прогностичност, проверен от времето. В статията, дала наименованието на книгата, Н. Петев ни е засвидетелствувал своите предпочитання: „В поезията ми се иска да открия урока „Как да се живее?".