партийна

Брой 153 на „РЛФ" се открива с карикатура от Александър Жендов „Пъ тя на надкласовото изкуство". Карикатурата представлява кресло, на което е седнал Ал. Цанков с кървава брадва в отпуснатата си ръка. Край него е приклекнал художник, който лиже обувките на кръволока с върха на езика си. Това е цялото съдържание на карикатурата. Не зная защо, но на мене ми се струва тази карикатура много характерна за „РЛФ" - и с определеното си отношение към буржоазните писачи, и с ненавистта и сарказма си спрямо онези, които зад шумната и пищна абстрактноблагородна фразеология прикриват страхливото си дезертьорство. Тази карикатура също така говори за едно художе ствено съзнание, което отсъжда изобразения факт като нещо чуждо, от другия, „отвъдния" свят, гордо е със своята оценка, със способността си да отрече угодничеството, жалкия конформизъм, службогонството на буржоазните жреци на изкуството.

Христо Смирненски живя и твори в бурна и величава епоха, наситена с революционна динамика и масов героизъм, с предчувствие за надигащата се революция. Това са героичните и преломни следвоенни години, години на мощен революционен подем, на небивал устрем на пролетариата за извоюване свободен и щастлив живот, години, озарени от най-голямото събитие в историята на човечеството - Октомврийската революция. Цялата епоха е наситена с героичен пламък, с митинги и демонстрации, с масови вълнения, с открита и решителна борба срещу потисничеството и експлоатацията. Ав торитетът и влиянието на Българската комунистическа партия през този период непрестанно растат, тя бързо се масовизира и разраства, утвърждава се като ръководен фактор в обществено-политическия живот на страната.