пародийното

Въвеждането на нов термин, особено когато съществува друг, максимално близък по значение, се нуждае от стабилна обосновка. Аргументите в защита на предлаганото тук понятие „пародийно“, което закономерно поражда в традиционното литературнотеоретическо съзнание асоциация с класическата „пародия", могат да бъдат групирани в две основни категории, които условно ще наречем негативна и конструктивна. Първата група е свързана с измества нето на термина пародия", докато втората посочва предимствата на предложения му тук вариант. Необходимо е да се уточни, че не става дума за окончателното отхвърляне на термина „пародия", а за ограничаване на употребата му в сферата на неговото истинско значение. Най-ранните определения на пародията съдържат задължително разбирането за насмешлива имитация на определена творба. Следователно в чистия си, първичен вид терминът означава отношение между две литературни произведения или между литературно произведение и опре делен авторски стил. Подобно тясно тълкуване изключва възможността чрез него да се отчетат многообразните прояви на далеч по-сложната, само родстве на на пародията, иронична деструктивнотрасформационна авторска стратегия, която характеризира съществена част от европейския естетически процес и до голяма степен определя спецификата на модерното изкуство. Ето защо с „пародия" ще означаваме познатия от традицията тип имитираща творба и определящия съдържанието и имитационно-насмешлив художествен похват. Онова, което разбираме под „пародийно," има несравнимо по-обхватно значение и ще бъде предмет на цялата следваща постановка. Фактът, че по инерция с един и същи термин се означават неравностойни явления, налага на повечето съвременни теоретици да правят непрестанни уговорки за различието между традиционна и модерна представа за пародията. Подобни уточнения са най-малкото утежняващи и очевидно е по-разумно понятията просто да се отграничат чрез съответствуващи термини. В съществущата практика има и друг нежелателен пропуск. Необходимостта в някои случаи на всяка цена да бъдат отделени „модерните" прояви на пародията от традиционния и вариант води до рязко и неправомерно противопоставяне помежду им. Независимо от различните им проявления и несъответствието в пораждащите ги предпоставки, те са дълбоко родствени като резултат от общ тип художественотворческа нагласа и енеобходим общ термин за означаването им.